Това е Пешко 😉 Подарък ми е от Петър – един таласъм, който няма равен по щуротии. Пешко е на 7 години. Реалната му възраст е 12 – Петър го е разнасял със себе си 5 години преди да го подари на мен. Нямам идея каква е националността на Пешко 😉 Обиколил е заедно с мен всяко едно място, на което съм била през последните 7 години. Той ми стана нещо като талисман от как го имам. Малцина са го виждали – обикновено седи на тъмно в раницата/сака ми, освен ако вечер не се смиля и не го извадя да подиша чист въздух, но е задължително другите около мен да не го виждат! Не за друго… смеят се. Детинско било. Сигурно са прави. „Просто вещ е!“. Е, да… вещ е… но пък е „нещото“, което сякаш ме познава най-добре. Мдааам, показвам го само на Петър – в случай, че се видя с него и раницата с Пешко е на гърба ми 😉 Срещите им винаги са интересни. Петър и Пешко. Говорят си. Понякога забравят, че съм с тях… Абе странно нещо са мъжете, особено тия, дето виждайки стара плюшена играчка изтърсват нещо от рода на „Оооо, здравей приятел! Виждам, че добре те гледат…“ Но пък тия двамата са много приятна гледка заедно. Трябва да ги снимам някой път /лошото е, че все по-рядко се виждаме с Петър/.
Та така. Показах на публиката Пешко. /Фения и кака ми да не се смеят!/
Сега да се похваля – показването стана с помощта на SONY DSC-S40!
Остава да разуча цялото меню и да видим дали ще се сработя с тази малка „играчка“ 😉
Пешко и Петър
Гласувай пръв за този пост!