Етикет: приятели

Публикувано на Няма коментари за Ден четвърти

Ден четвърти

Замина.
Не че имаше начин това да се размине. Миналия вторник пристигнах в София за пръв път без грам желание. Повода по който бях там ме побъркваше. Побърках и Фения, за което искренно съжалявам… не бях никак добра компания през изминалите дни, sorry Fenia;(

Почти целия ден в сряда бяхме заедно. Не бяхме весели… усмихвахме се нервно и се чудихме как да заобикаляме темата, която ни вълнуваше. Разделихме се късния следобед. Успях да се видя с Каспи, да сдухам и него… След товa се събрахме с кака ми, Манчо, Охи и Иво в „Уго“, хем да се видим, хем да хапнем. Не се вписах в тайфата нещо… Седях, мълчах, гледах умно и в главата ми не спираше да се върти мисълта, че след 24 часа Иво няма да е в България.

Четвъртъка мина спокойно – отново се видях с Каспи, помотах се с Охи, ходих и до мамчето…Към 22ч. се ориентирах към гетото на „Дружба 2“. Събрахме се пак с Охи и Иво,мотахме се по улиците, избеснях когато решиха, че 3 часа е удачно време за напушване. Както и да е… Към 4 се засилихме към летището и някъде по пътя се загуби желязната ми нагласа. Беше подтискащо. И тъпо. И не беше честно мамка му! В момента в който го викнаха на „Check in“ и в момента в който му видях гърба с раницата се почна рев… ама като за световно. И така до днес.

Тъп пост стана. Не знам как да изкарам това, което чувствам навън… Смахнатото е, че все още нямам никаква идея дали този човек е добре, дали нещата са нормални. Чух го само като пристигна и толкова. От тогава до сега – затишие. И се побърквам.
Мамка му как мразя промени… и как мразя неизвестното… и… уф! 🙁

DEADLINE –––––-

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на 2 коментара за с. Ягода – "Ягодите"

с. Ягода – "Ягодите"

Две снимки от „Ягодите“… невероятно място! На фона на спека който ме е обзел днес тези снимки (не само тези двете, има още…) ме накараха да се усмихна.

Аз не понасям блондинки… Ама тази до мен е сред изключенията. 6 години живяхме заедно в Търново, докато учихме… Хвана ме носталгия чак;) Та… Това е Зузу;)

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на 3 коментара за Мдаааам;)

Мдаааам;)

Лигави дни.
Освен това съм щастливка – в събота не бачках 😉 Вместо това имах удоволствието денят ми да започне с кафе с бирата и зу;) И това придружено от лигавене на кило. То не бяха обсъждания на старозагорски каки, както и на контингента на детските градини… не бяха лигави коментари по минали случки. Денят ми беше супер весел, вероятно точно защото те поставиха началото му. А и за пореден път се убеждавам, че зу е човека който успява да ме разсмее само с муцуната си, не е нужно да ми говори каквото и да било. Шматка;) В тоя ред на мисли, като кажа зу и веднагически се сещам за идента на Оли – нещо от сорта на „негово олигофренско превъзходителство“. Тук да отбележа, че олигофрен не е обидна дума в моя речник. Напротив 😉
Последва прибиране до вкъщи, за да сменя полата с панталон и моментално изстрелване по улиците пак – пиха кафе с Гро, говорихме си сериозни неща… После продължих надолу – пред общината имаше някакъв парад на ретро автомобили – харесах си няколко…даже всичките… 😉
После бях малко на гости на Нина и Пламен – правихме (по-точно правиха, аз само гледах и раздавах акъл;)) кекс, после се оказа, че плода на труда ни не е никак лош;)
Днес беше ден на мързела – станах към 10, майка ми беше заминала нанякъде, баща ми се оказа, че е на банкет… Цигара, кафе, цигара… мотаене… Кафе към 3 с Гро… филм… лаф с Иво… череши… много череши… резултата е надуто шкембе;) хехе

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!