Етикет: приятели

Уморена съм. Физически (и не само…).
В петък Зузу най-после успя да ме вмъкне някак в маршрута си от Варна до Павликени… Не се бяхме виждали от Нова година. Имахме толкова неща за казване. Още вечерта я замъкнах на механа с колегите си – изкарахме си весело… Не знам какъв ром пих, но в момента, в който краката ми прекрачиха прага на апартамента и се почна една… Почти цяла нощ разговарях с „капитан Драйфус“. Странното е, че дори не бях пила много – не повече от 150 гр., не бях и смесвала алкохоли… Както и да е – оцелях. В събота се приповдигнах в 6.30 (та аз изобщо не бях заспивала), минах през банята, вдигнах и Зузу за кафето… Очаквах една софийска групичка да дойде насам, та реших да не ги чакаме у дома, а да излезнем да погледаме магазините, както и да минем през любимото ми заведение – „Дръмс“ за по още едно кафе… Към 10ч се разбра, че е имало вероятност Иво да ме изненада отново, но поради поредна пиянска вечер (явно не само аз съм имала тежка нощ в петък) е пропуснал да се събуди навреме. Издивях (естествено)! Последва един „смс чат“, в който установихме, че сме станали максимално директни един с друг…и че това ни харесва. Както и да е – 30 минути след началото на смс тирадата ние бяхме скарани (за кой ли път). След още 15 минути той се обади за да попита „Още ли си фръцната?“, аз – „Не..не много поне“, той – „А, Ок, щото като спря да пишеш и си казах – ей сега пак я овапцах за 7 месеца напред“ 😉
Към 12.30 софийската групичка беше вече тук – завлякохме се да ядем пици в „Италия“, последва тур за покупки в „Метро“, а след това се качихме по колите и отидохме на едно прекрасно място – комплекс „Ягодите“, с. Ягода, Старозагорско. Идея нямах, че в това загубено и забутано село може да има такова райско кътче. Софиянци бяха ангажирали предварително една голяма къща (120 лева им струва удоволсвтвието) + 1 по-малка (15 лева на легло за нея). И двете къщички бяха луксозно обзаведени – с вградените му чудесии в кухненската мебел, с кожени канапета в хола, с масивна маса и столове, с красива камина и всичките и тамазлъци, спалните бяха също доста добри… Верандата беше невероятна – с много красив изглед. Надявам се тия дни да докопам някои снимки и може и да постна нещо тук. Това наистина е място, което си заслужава да се посети. Поседяхме с тях до около 18ч. и си хванахме пътя за Стара Загора. Стъпвайки на моята си територия се засилихме да ядем сладоледи в индустриални количества в централния парк 😉
Вечерта, когато се прибрахме със Зузу, последва кратко лазене по нервите ми от страна на Гого… Издържах го. Нямаше да избухна, ако не беше повторил, след това и потретил…Накрая издивях и последва доста грубо държание по телефона от моя страна.
Зузу беше гроги и още към 22ч заспа… Аз се отнесох на РС-то до около 2ч, какво толкова си говорихме с Иво и аз не знам…
Неделя-понеделник: дестинация Габрово. Най-после намерих време да си ида и до там. Невероятно е колко голям е станал Бари за по-малко от месец;) Това куче расте с часове;) И в главата му се въртят само щуротии – за два дни не видях нито едно нормално негово кучешко действие. Като навит на ключе – адски палав…и в същото време много чаровен. А какъв тормоз хвърля на котешкото съсловие не е истина;)
ПРеди броени часове се домъкнах до Стара Загора. Back! Again! Върнех се не само в изходната си дестинация…върнах се при мислите, от които искам някак да избягам…
МРЪН.

Преди около 1 час се довлякох.

Session Start: Sun May 08 21:05:47 2005
Session Ident: zlatkata_off
[9:05:52pm] [sis] ууу нас съм си
[9:05:54pm] [sis] мрън
[9:05:57pm] [sis] ма пътувах дууре
[9:07:07pm] (zlatkata_off) ahahaha
[9:07:10pm] (zlatkata_off) 6to mrun
[9:07:38pm] [sis] ми щото мойто „у нас“ … май е по-скоро когато съм „у вас“… или по-точно „с вас“
[9:07:42pm] [sis] липсвате ми просто
[9:09:19pm] (zlatkata_off) em
[9:09:24pm] (zlatkata_off) dryg pat pak:)

Хем ми е леко, хем ми е тъжно… Всяко хубаво нещо си има край.
Последните 3-4 дни бяха вълшебни – изключително зареждащо ми дойде всичко напоследък – като се почне от изненадата в четвъртък и се стигне до днешното изпращане и наистина силно и значещо нещо стискане на ръце и прегръдка…
Вчера беше страхотен ден – ходихме с Иво да видим малката Асена и щурите и родители – среща която отдавна очаквах. Тези двамата излъчват някаква необяснима хармония – гледам ги и ми се пълни душата… След това от около 16 до към 22ч бяхме в пицария „Уго“ следната малка гупа: моя милост, Охи, Иво, Манчо и кака ми. Беше весело… и зареждащо…
Сутринта успяхме да пием кафе с кака ми и да си излеем душиците, и на нея и се е събрало доста… Днес пак почти 90% от времето ми мина с Иво, лапето беше на работа (за съжаление). Хубаво е, че най-после успяваме да видим един в друг нещата, които едно време ни свързваха толкова силно. Вярно е, че сега сме доста променени от ония времена, но някак си всичко беше като „едно време“.
Нямам думи да опиша колко приятни дни бяха това за мен.
Не искам да си помислям обаче каква картинка ще съм след 17 юни и как ще ме изтърпява мамчето (златката), кака ми както и вечнозеленото… Като се замислих върху този въпрос докато пътувах в автобуса и… ми избиха сълзи.
Липсва ми… всичко там.

Moby – Natural Blues

Страшен ден!
Чудя се как може през последните 4-5 месеца да успявам да си заредя батериите за 2-3 дни… и после да изпитвам едва ли не физическа болка при заминаването си от тук…
Пристигнах в София към 11. Оказа се, че на мама Злати офиса е точно до автогарата – та от автобуса се паркирах при нея. Последва ходене до центъра по кръводаряване…Източиха ми кръвчицата;) После трябваше да следва уж среща с кака ми, ама връщайки се в офиса на злати (от където трееше да ме земе кака старли) се оказа, че Иво вече е там (а трябваше с него да се видим към 5). Навих го и него да дари…ама трябваше да иде сам, последва мрънкане „Ма как сам бе! Ти няа ли да дойдеш“ бла-бла… в крайна сметка последва обаждане на старли и отлагане на срещата с нея (мрън)! Приключи процедурата с него (не е честно, неговата игла беше по-тънка и сега почти не си личи нищо на вената му!)… После айде пак обратно в офиса на мамчето – свършихме някаква дребна работа, ядохме разни вкусотии от KFC… После се замъкнахме двамата да купуваме подарък на Охи. Той естествено закъсня за срещата, но за сметка на това имахме време и възможност да си се намрънкаме едно хубаво…
После…пак при мамчето, т.е. мамчето дойде при нас, взе ни с колата, намерихме именника по трасето – взехме и него и бам(!!!) в СофияЛенд на дартс. Почупихме се от мятане.
След това „секи по къщите си“…

Ауе, невероятен ден;) С много смях… имаше и неприятни новини, но… преобладава веселото.
За утре програмата е мега-свръх-хипер натоварена;) Как ще ми стигне деня незнам;)