Етикет: път

Преди няколко часа се завърнах от поредната забежка извън Стара Загора. Сега си вися на антиката и се радвам на звука който вади новия ми буфер и ултра-тънки колонки… Жесток бас! Маждувременно бях позабравила звученето на Paul Van Dyk – е, сега си го „връткам“ него, имам около 200MB негови mp3-ки;) Мда… определено е по-добър от Тиесто, поне по мое скромно мнение.
Та да се върна на мисълта си. 4те почивни дни ги отделих за пореден престой в Габрово. Не можах да тръгна в петък, тъй като бях си навила на пръста да се чуя с Иво преди да е сменил квартирата си. Е, обадих се… не ме зарадва много, да не казвам никак – оня номер с работата в хотела отпада. Тъпо ;( Мразя неизвестности… Представям си на него какво му е. И пак съм с вързани ръце, мамка му! Силно се надявам до петък да е успял да намери някакъв оптимален вариант за себе си, тъй като в противен случай ще се окаже без работа и без покрив… било то и за малко.
Както и да е. Обещала си бях да го споменавам възможно най-малко, а ето че с него почвам…
Та бях си на Габрово. 4 дни се сцепих от мотаене (и не съвсем). Пристигнах там в събота сутринта. Около обед хванах баба си под ръка и я изведох малко из центъра на града. Там са открили BILLA – далеч по-малка от нашата тук, но пък за размерите на Габрово си е предостатъчна. Баба ми се уплаши като влезна вътре: „Силве, добре че си дойде. Аз ако съм сама ще се зачудя от коя врата да вляза и от коя да изляза. Другия път да ме доведеш пак.“ ;)) Взех един пакет храна за Бари + нещо за котките, взехме и една камара дреболии за къщата… После се отправихме към пешеходната зона, да си потъркам подметките по мраморната улица;) Баба беше почнала да се задъхва вече, съответно последва „Сок в кафенето или сладолед в парка?“ „Силве, дай по-добре сладолед?“. Огледах се и се запътихме към най-близките сладоледи. Взех по две топки „Йогурт“ на Раффи и се ориентирахме към парка до централната църква. Поседнахме там – баба ми имаше нужда от почивка. Хапвахме си сладоледите и си говорихме за отдавна отминали неща. Баба разказваше за моя милост като малка. Какви съм ги вършела, колко палава съм била… и куп конкретни случки, които не искам да споделям тук ;р Срещу нас на пейката имаше седнал възрастен човек, който така както се припичаше и примигваше заспа, че и захърка;) С баба прихнахме в смях, за малко да си гоним топките сладолед по земята ;)) След около 40 минути почивка тръгнахме към централния пазар – айде 5 кила домати, айде 6 кила праскови, айде Силвия на магаре, щото баба себе си едвам носи ;)) Благополучно към 5 следобед се добрахме до къщурката ни. Започна се едно цепене на праскови (които не искаха да се цепят по нормалния начин и трябваше парче по парче да отделям с нож), редене в буркани, после притичване до селския магазин за захар, после ала-бала … крайния резултат е 30 буркана компот от праскови, без нито един фал! Аз ги направих;) В неделя смлях домата, „наместих“ го в буркани и го сложихме и него да „бъкне“, естествено всичко това ставаше под зоркия поглед на главнокомандващия – баба ми 😉 И докато се пушлявех и припалвах цигара след цигара на баба и дойде гениалната идея на секундата да се заемем с правенето на кьополу (това даже не знам така ли се пише 😉 ). Хукна из градината , обра всичкия наличен син домат, една кофа чушки и се зае да пече чушки на жар (ей това си е живо наказание), опече и 3-4 патладжана… Айде пак мелене на чушки и патладжан, айде пак малко домат, айде пак пушлявене по огъня… Вечерта обаче бях наградена – риба на скара, в домашни условия! Облизах си пръстите. По едно време една комшийка, наборка на баба ми се появи на портата с една тиква. И точно докато седяхме на пейката под лозата и коментирахме колко хубаво би било, ако имаше останало и някакво прясно мляко, за да направи баба ми тиква с яйца и мляко на фурна – хоп, другата комшийка се явява с едно пластмасово двулитрово шише мляко ;))) Абе… селска идилия;)) Тиквата с яйца и мляко беше на лице! Неделя… Неделя вуйчо ми си дойде и той и ме юрна на другото ни село за… цигли! Щял да оправя нещо по покрива на къщата – до обед се мотахме с тия цигли… Следобед се прибираме и баба вече беше измислила кфо да се прави с останалия син домат – беше нарязан на филийки и осолен да се оцежда, междувременно обрахме всичкия наличен домат и се заех с меленето му, докато патладжана се оцеждаше. После последва пържене до припадък на 8те нарязани сини домата, после и изваряване на доматения сок. Крайния резултат са 12 бурканчета пържен патладжан с доматен сос – нещо, което обожавам! После ходихме на гости на някаква друга баба… После минах през банята. Минах силно казано – седях поне час вътре. И спах като къпана!
Днес се събудих с идеята преди да се прибера в Стара Загора да мина през Казанлък. Чух се с Коп, който прие идеята радушно. На място звъннах и на Зу, но уви, не беше в града, а се размотаваше със Зануси нейде по Столетов (wtf?!?). Жалко ;((( Хапнахме, междувременно се обади Радо, та успях да видя и него… И така…
Сега съм си в Стара Загора и ми е мъчно за баба ми. Колко е остаряла… сякаш не се бях заглеждала в нея… Не бих казала, че е самотна – беше ме страх от това след като дядо почина. Не, не е – у нас постоянно прииждат комшийки и нейни приятелки… Но е някак грохнала, мисля си, че 70 години не са много… е вярно е, че не са и малко, ама някак много лесно се изморява вече. Уф… МРЪН!