Луда седмица беше, някак не усетих как ми се изплъзнаха дните.
Ако и тия дни, които ми предстоят занапред са така бързо изтичащи – то нямам нищо против бесния ритъм. Просто не го усетих това време.
Имах две безсънни нощи, но си струваха усилията… Странното е, че въпреки напрежението тия дни – аз се чувствам свежа като репичка.
Добивам все по-голяма увереност, че с този екип от млади хора, пръснат из офисите в България – ще направим чудеса!
А се случиха доста неща.
1. Цвет официално напусна Стара Загора. То това е стара новина де, ама все тайничко се надявах пак да го запратят към нас. Уви. Не предполагах, че чак толкова ще усещам липсата му. Истината е, че ми липсва муцуната му – този човек просто успява да завладява хората. Нямам идея как го постига, но е факт, че всички ходим като ударени самолети и току се подпитваме дали няма да ни дойде поне на гости. Невероятен човек е, наистина. Успява да сплоти и да балансира една камара различни хора, успява да е едновременно и приятел… и шеф, успява да надъхва, знае кога какво трябва да се каже. Ще ми се да съм прихванала поне мъъъъничко от усета за хората и такта му. Направо не е за вярване, че този човек е на моите години. Уникален е.
Следващата седмица заминава за Русе – следващия офис от семейството на EasyCredit. Сигурна съм, че ще разработи нещата за нула време. Имаме някакви идеи за изненади от тук, ама да видим дали ще успеем да ги осъществим – бихме могли да му се тупнем 3-4 човека някоя събота 😉
2. Пирин ни посети. Определено е весело с него. Неизчерпаем извор на точните напътствия, идеален събеседник и наистина невероятен професионалист. Жалко само, че поводите му за идване са лоши. Мисля, че пожънахме някакъв успех след намесата му… Малко гузно ми е, че не успяваме да се справим сами. Усещам го като личен неуспех и ми иде да се пръсна…
3. Равних касите! Което си е героизъм. Направо си е повод за поливане. Наваксахме за пореден път с програмния продукт – сега остава само да си стискаме палци да не се появи някой нов бъг.
4. Правихме дарения за 2 детски градини по повод 1 Юни. Весело беше с децата. Ама и доста уморително, не се шегувам… Организацията на нещо такова също отнема време и… нерви.
****
Оставила съм си работа и за уикенда – имам да обработвам едни анкети, мисля да попрехвърля отново NotaBene на фирмата… Замислям се дали да не взема някакво по-дейно участие във вътрешния ни вестник;)
Предстои ми още една луда седмица. За пръв път сама ще подбирам нови кадри и съм леко стресната. Предполагам, че ще се справя де! Трябва да се справя!
****
Увеличила съм цигарите – това го установих последните дни, при поредната безсънна нощ. Кутия и половина заковах пак. А ги бях намалила до кутия на 2 дни. Карай…
Увеличила съм и Кока-колата. Направо съм си зависима към нея вече… Тъпото е, че тия две неща – цигарите и кока-колата – ми докараха „сърцепляс“ последните 2 дни. А може и да е от безсънието. Или пък батериите ми свършват? Дано е последното – искам да се изтощя до такава степен, че като легна и да не стана поне ден. И да не мисля. Да нямам време да мисля за странични неща разни… Пратих графика с отпуските в централния офис – няма да почивам това лято. Ще запълвам дупките на колегите докато ги няма, като същевременно ще се постарая да балансирам между моята работа и новоизлюпилите се допълнителни (временни) задачи… Живот и здраве октомври месец може да се примоля за 2-3 дни отпуск. Ако има защо, разбира се.
Миша е в Стара Загора. Има нужда от внимание… и се старая да го давам. Мисля си, че не съм особено полезна ;(
А Иво си е все така на гза на географията…
Човечеее… кога ще минат 5 месеца…
Sugababes – Too lost in you. И пак се разсополивих, ма*а му! Ето затова не искам да имам почивка и каквото и да било свободно време. Искам да бълбукам в работата си, да си се потапям кротко в задачите и да нямам време да вдигна глава… и да се сдухам пак.
Гласувай пръв за този пост!