Етикет: ярост

Уморих се.
Нормално ли е да даваш душата си за някой, той да знае това и в същото време да използва всеки удобен случай, за да те срива.
И вече е толкова задобрял, че успява да ме срине не само психически, а и физически. Вече всяка негова дума се забива не просто в ума ми… Разболявам се. Пак. И пак! И пак! И пак! И пак!
Също като миналото лято, също като преди седмица-две (даже май няма две)…
Писна миииииииииии!
И само като си помисля, че тоя път иглите няма да са само 3 – и ми иде да се гръмна.
На всичкото отгоре вече не намирам „острова на спокойствието“ дори и в работата си – или свикнах с това да се заривам, или вече физическата болка е толкова голяма, че ми е все тая къде се намирам и какво правя. Искам само да спре! Да изчезне! Всичко идва в някакъв дебилен доминоефект, някой обяснява, че било от стреса, какъв стрес бе… аз от години сякаш си живея в моя си лудница. Днес просто получих поредната минимална доза побъркване, доставена за около 2 минути.
Омръзна ми винаги всичко да е за моя сметка. Омръзна ми да се плюе на всичко, което правя.

Избива ми едно голямо FUCK OFF без да мисля… Ей така за един момент време, идва ми, усещам го и се побърквам… Уморих се за пореден път днес. И за утре се уморих, и за по-натам се умирих. Тривиално и скучно.

Ако някой знае как сама мога да си причиня амнезия и как сама мога да изтрия последните 8 години от главата си – ще му бъда благодарна. Омръзна ми да агонизирам всеки път, в който един-единствен човек ми удря поредния негов словесен „шамар“. Само неговите „шамари“ ме събарят. И го прави за отрицателно време – за няма и 2 минути разговор.

И мамка му – къде, по дяволите, е проклетото дъно! Аман от безтегловност! Колко време трае едно падане? Искам най-после да падна и да знам, че след това ще чопля нагоре лека-полека.

Как може да има хора, които… не усещат нищичко.
И колко време е нужно на лайно с характер като мен да проумее най-после, че е крайно време да приеме факта, че е просто една нищо и никаква позната и толкова. I see dead people. Аман от призраци. Чудя се ако аз забегна нанякъде – дали моята липса ще бъде болезнена, дали изобщо ще бъде забелязана? Whatever… поредно избухване.

И оня лайнар, дето уж си седи на трона отгоре – защо поне веднъж не направи едно чудо и заради мен! Само едно! Белким повярвам, че го има.

Мразя да съм груба, а се налага да съм такава!
Мразя да хващам някой за гушата, а това правя!
Мразя преливането „от пусто в празно“!
Мразя да ми губят времето с глупости!
Мразя да изпускам нещата от контрол!
Мразя вечно да съм крива за нещо!
Мразя оперирани от емоции хора!
Мразя дебилни коментари!
Мразя безидейността!
Мразя надсмешката!
Мразя да ме лъжат!
Мразя затишието!
Мразя и бурята!
МРАЗЯ!

***

И още:
Писна ми да се повтаря, че съм се променила. ПИСНА МИ! Омръзна ми да съм културния човек, който на подобен коментар преди време само се усмихваше и измърморваше нещо под носа си. Оставете ме на мира! Какво значи променила? Толкова ли е трудно някой да възприеме, че се опитвам да направя нещо градивно за себе си (да, точно така, само за мен, не за някой друг)? Толкова ли е невъзможно за възприемане, че след като 90% от хората около теб са егоисти – вероятността бавно, но сигурно, да се превърнеш и ти в такъв е също 90%. Не мога да разбера от къде на къде трябва да задоволявам нечии „очаквания“? Чакай малко, ти задоволяваш ли моите? И в качеството си на какво ти определяш кое е добре за мен? Къде пише, че трябва да си казвам всичко? Кой определя какво да задържам в себе си и кое да изкарвам „пред аудиторията“? Защо изобщо трябва да споделям нещо? Защо да трябва да плюя (ако щеш и) на самочувствието си, само и само някой си да се почувствал значим и нужен? Някой грижа ли го е дали и аз не искам същото? А дали се чувствам значима? Нужна? На кого? Защо? И какво от това?!? Къде в цялата тая лайнарщина е мястото на моето желание?
Омръзна ми да слушам какво били мислели хората – да мислят каквото си искат. Омръзна ми да ми се търсят кусури – или да ме приемат такава, каквато съм, или да забравят телефона и името ми. Или/или. Избор винаги има.
„Като не ти харесвам – на ти кофичката и лопатката и спри да си играеш с мен!“
Какво било станало с „предишната Сис“?
Е*еш ли мааму татюУтУ… Изобщо не знам за какво, по дяволите, става дума. Какво ми е толкова промененото… Не съм споделяла. Кое? И защо да споделям? За да си подам бузата за поредния шамар? А, не, мерси.
‘Couse I`m strong enough…

Гет дЪ фЪк аут Ъф маЙ хЕд!

***

Ако усетиш, че ти горят панталоните – не се поглеждай в огледалото. Ще се ужасиш!

Чудесен ден. Изпълнен с приятни занимания и срещи. Част от тях доста ползотворни. Понаучих това-онова за разни хора, поговорих си с приятели. Завъртях няколко телефона, най-после се чух с Кремена – окръжния съдия за област Габрово, с която има няма от 3-4 месеца се каним да излизаме заедно, ама все нещо става и все се разминаваме в моментите, в които аз съм си в Габрово. Е, сега няма да се разминем… А какъв живот си живеехме някога в Търново заедно… Та имам някакви планове за близките дни, но преди това… планина + приятели.
*******************
Междувременно в продължение на около 2 часа се моткам шахматно из резултати изкарани от Google за няколко думички… Сондирах конкретно за „глупаци“, „тъпанари“ и „малоумници“. Попаднах на най-различни резултати, извадих си няколко, които ще изБложа тук. Повтарям, че подбраните изреченийца са съвсем хаотични 🙂

“Само гениите и глупаците са интелектуално независими“ – Станислав Лец.
„Е, глупаците все пак не са друг биологичен вид. В края на краищата, разума е само още едно сетиво. средство за реакция на дразненията на околната среда, както слуха, зрението …“
„Из Закон на Мърфи:
Нищо на този свят не може да се извърши без грешки, защото глупаците са така изобретателни!“
„Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни.“ Гьоте
„Талантливите и кадърните са на върха. Глупаците са по земята и хапят (ако някой им даде)“
„Тъпанарите са навсякъде, не може да ги спреш. Изобретателни са и винаги намират начин да те нервират. Винаги са наоколо, независимо колко усилия полагаш да се махнеш те пак не изчезват.Неизбежно е!“
„Има два вида хора – малоумници и неудачници. Проблема е, че малоумниците са 10 00 0 000 00 00 пъти повече. Живеем в страна, в която всеки си е поставил за цел в живота да те преебе, а ако ти не искаш да преебаваш никой значи си просто глупак. Простотията е навсякъде – крие се като хлебарка по ъглите и каналите, но когато стане тъмно и никой не гледа, изпълзява и залива всичко с вонящите си пипала. Тук всеки изблик на ентусиазъм е обект на присмех, а на бездушието и примирението се гледа с уважение.“
(Ето това ми хареса най-много: )
„Глупостта и простотията са различни неща (често дори нямат нищо общо) Глупостта е от бога, тя е природно явление, никой глупак не е виновен, че толкова му е дал господ… Глупаците са равномерно (статистически) разпределени сред всички съсловия и образувателни равнища.
Виж, с простащината – там нещата са по-така… Простотията се придобива, усвоява, и усъвършенства (е, сигурно е нужна и дарба!!), но въпреки това, да се показва пред хората си е просто въпрос на лошо възпитание“
******************** ********************

В блога на Антония преди време попаднах на ТОВА <- click!, като най-много ми хареса следния 3ти закон на човешката глупост:

Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.

*************
Зачудих се какво разбира всеки под понятието глупост – и респективно глупак. Дали глупостта е равнозначна на простотията и простащината, дали глупаците са хора с нисък интелект и ниско образование или са простаци? Старите хора казват – от глупостта си тегли. Дали глупоста е неадекватна реакция на събития, обстановка, окръжаваща среда? Дали глупакът е простак или нискоинтелигентен? Или – докато умните се наумуват, лудите се налудуват…
Или е просто най- стария образ в човешката история – Иван Глупака, Simple John, Иванушка Глупака…..

Сетих се и за подписа на мрЪнкалника във форума, който е достоен завършек на изписаното до момента (copy-pasteс едно леко изменение):

I see dumb people…they’re everywhere…they walk around like everyone else…they don’t even know that they’re dumb…аnd…many of them…THEY DON`T POST HERE!

Ако има някой, който си има гледище по въпроса – нека си го каже 🙂