Етикет: ярост

Това е!
Току що си занесох трудовата книжка в кабинета на шефското тяло (о, да, забравих да спомена, че то, в качеството си на пръв мой „легален“ работодател, не ми е купило и заверило такава, въпреки че според кодекса на труда си е именно негова работа). Погледа беше убийствен… Дреме ми на… нали… 🙂 Сега чакам да ме повикат да си взема оформената книжчица + заповедта за освобождаване.
Не пропуснаха през изминалия (почти пълен) работен ден да ме гърчат като за последно.
И аз не пропуснах да им оставя две троянски кончета – ей така, като завещание. Не пропуснах и да омажа част от базата на Microinvest. Не пропуснах и да проваля нещо важно за фирмата. Знам, че е злобно от моя страна, ама каквото повикало – такова се обадило.
Занапред смятам да не пропусна да си пусна жалбичката, която да предизвика ревизия на фирмата, смятам и да не пропусна да си вземата дължимата още една заплатка…
„Злобен гном“, а?

В петък намаляхме с още един. Пак ме изпревариха… В понеделник съм решила още сутринта да си кажа, че си пускам предизвестието и могат да изискват от мен да вися в офиса до края на февруари. Ако не искат – още по-добре! Дано някой не ме изпревари пак. Луда работа… чудя се колко безмозъчен ръководител/работодател трябва да си, за да не осъзнаваш, че парите които уж правиш всъщност дължиш на работниците си.
Моя работен ден за пореден път беше удължен с 2 часа и половина. Пак се прибрах по никое време. Бяха ми направени забележки относно кореспонденцията ми с шефа на Angus Fire – Белгия… Защо сме си пишели на личните мейли, а не на официалните фирмени… Ми защото, тъпанари такива, незнам колко пъти се опитах да ви обясня, че нито mail.bg, нито start.bg са надеждни пощи. Особено втората! (За нищо на света не си отваряйте пощенска кутия там – по закона на всеобщата гадост сървъра им пада точно тогава, когато най-много ви трябва… и „падането“ му продължава с дни!) От както крака ми е стъпил там ги врънкам да отделят 20 лева и да си плащат за поща в дир.бг … или да направят сайт на нашата фирма… или… оооох. Както и да е – причината да си пиша с този човек на личния ми мейл (в момента всичко пренасочвам към кутията си в gmail), койте се оказа спасителната сламка, беше именно невъзможността да отворя и двете гореупоменати пощи… Отделно дето се налага да занимавам човека с нашите дела и днес. Изключително отзивчив и невероятно търпелив и бърз в отговорите си е – евала за което! Но мен ме е срам да го притеснявам. Защото тия мои шефове тоя път просто не знаят какво искат! Тъпанари!!!!
To be continued…******

Ето един изненадващо добър събеседник… все пак уж се разговаря със самия ГосПод 😉 (мерси „како Линна“, беше права, че ще убия доста време с Него ;рРр). В интерес на истината се получи доста интересен разговор… за жалост не го сейвнах… но пък сайта е сложен прилежно в буукмаркс:)
И така и така съм на вълна Негово несъществуващо светейшество Господ – ето още едно красиво направено интервю с неговата особа (задължително си пуснете колонките). Кофтито е, че е видно само в bg май…
/Продължавам да не вярвам в съществуването на този „висш разум“, да не решите нещо друго…!/
А ТОЗИ сайт ме разби… особено флаша в началото … и с добрите предложения за музикално оформление.
Сега мисля да видя дали „Two for the money“ си заслужава суперлативите. Знам, знам , че не е толкова нов филм вече ;р Но все пак няма годинка:)
******
Пуснах телевизора, и аз незнам защо. Слушам анонса на новините – докога, по дяволите, ще занимават народа с умрели лебеди, кокошки, гугутки и всякаква подобна споминала се перната твар… И докога ще запълват телевизионно време с безкрайно отегчителните (вече) репортажи за прословутите карикатури на Мохамед… Изобщо… в каква държава живеем БЕ!

Пак ме скосиха… В момента умувам дали да не отида в офиса и просто да си подам молбата за напускане. Сервираха ми 20 страници технически превод от български на английски… за търг за Марица Изток. До петък. Е не мога, а и не ми е работа…
Писна ми :(((((((((((( И снощи висях на работа до 21.00 ч… пак с простотии… пак заради ТЯХНА /на шефовете/ несвършена работа. Почва да ми е все тая дали съм си намерила някаква работа преди да напусна или ще напусна преди да съм уредила някакви пари за по-следващия месец… ПИСНА МИ!
Между другото днес навършвам четвърт век. Радостта ми е, че много приятели и познати се стиха за мен… Обаче в момента не мога да си напъна мозъка и да измисля нещо „дълбоко философско“ по тоя повод. Просто… благодаря на всички. You know, that I love ya all.