Етикет: ярост

От петък съм яхнала метлата и чакам уж да ми мине. Е, не ми минава!
Пускайки компютъра, на който работя, заварих долу в „трай“ една иконка на VNC Server, при това прикрита с опцийката „Always hide“. Намръщих се… имах съвсем бегла представа за какво точно става дума и все се надявах, пишейки ключовата фраза „VNC Server“ в поленцето на всезнайката Google, опасенията ми да се окажат напразни. Е да, ама не. Колкото и да не ми се вярва – VNC не беше сложено „просто с цел да се подобри обмяната на данни по вътрешната мрежа“.
Поех дълбоко въздух и си казах, че е невъзможно това чудо да се ползва за „шпиониране“ на администрацията и никой да не го обяви официално. Даже допуснах за малко, че наистина идеята /уж/ е да се подобри работата на вътрешната мрежа. До момента, в който машината ми взе да бави. Зачудих се какво става… поглеждам онова скритото нещо в „трай“ – лееекичко се беше пооцветило, а курсира на мишката ми започна да трепери… Ахнах, след това изкарах едно .txt и написах само „Мразя да ме правят на идиот.“
Излетях и запалих. /О, да, запалих… това бяха двете най-сладки поредни цигари които съм пушила/. След като изпуснах парата се върнах, прегледах какво има разрешено да минава през файъруола ми и автоматично затрих от този списък VNC Server & VNC Viewer. Последваха и други дребни гнусни нещица от моя страна. Факта, че „умната“ ми шефка беше сложила за пасс на това чудо паролата на мейла ни… Е може да се досетите до какви чудесии се стигна. По едно време излетя от кабинета си мърморейки, че „на лаптопа нещо му стана… зашеметила се е машинката, оставям го спрян, да си почине и излизам малко… дано не е станал фал с батерията му“. Зашеметила се машинката… станало нещо с батерията му… бабината и!
Чудя се само как и е дошло на ума да поиска някой да качи тази гадост по машините в офиса. Тя сама не може да се справи, бас държа… та тя със скенер не може да се справи, с елементарно разпечатване на снимков материал… 100% това е качено и настроено от някой далеч по-напред в материала от нея. След това на нея и е показана иконката, върху която да кликва и… воалаа – иска ти само нейм/айпи на машината, която искаш да зяпаш + пас. Толкова.
Сега се чудя дали утре да не позволя „мониторинга“, като оставям във всяка свободна от работа минутка на десктопа си по едно цветущо изреченийце…
А, да, мисля да сменям работата. Нещото, което може да ме извади от равновесие е някой да се опитва да ме прави на идиот.

Ама много мразя да ме нападат, без да имам вина.
… и после как съм можела да освирепявам толкова внезапно…
Бля!