Етикет: ярост

Яд ме е на себе си. Понякога ми иде наистина да си заблъскам главата в стената и да крещя „Защо?!?“, да я блъскам тая моя глава до момента, в който изкопча някакъв отговор от нея.
Не понасям самовлюбени хора. Не понасям тези, които се самоизтъкват по възможно най-грубия начин. Не понасям хора с капаци на очите, които слагат всичко под един знаменател. Не понасям грубия език. Не понасям и крайностите /позволени са само в определени ситуации/. Бррр… и стигне ли се до реплика от рода на:

[10:58:52pm] (Pass) ю’р идиът 🙂
[11:00:20pm] (@Don) nope technicaly you’re the idiot
[11:00:50pm] (Pass) нда мси
[11:00:54pm] (@Don) because you are jealous
[11:01:16pm] (@Don) everybody wants to be a man
[11:01:36pm] (@Don) but face it it’s not possible, somehow the nature fucked you to be a woman
[11:01:42pm] (@Don) so get used to it
[11:01:49pm] [@around`] енд ю нийд ъс…
[11:01:55pm] [@around`] со… ю ар идиът
[11:01:55pm] (@Don) for sex
[11:02:51pm] (@Don) za poreden pyt dokazax, che jenata e neobxodimo ZLO!
[11:03:45pm] (@Don) jenite sa xubavo neshto, dokato ne zapochnat da mislqt, togava samo vgorchavat myjkiqt jivot:)

Неее, няма да му кажа нищо.

Offspring – Self Esteem.mp3

Какво се прави, когато искаш да кажеш/напишеш нещо, а устата/пръстите остават безмълвни?
Скриваш се. И чакаш да … знам ли и аз какво чакам.
Пак побеснях… за нищо.

Мразя да ми казват какво да правя, ако не съм поискала нечие мнение. Мразя реплики от рода на „това да, това не“.
Мразя да „чувам“ неща за себе си, изказани от някой, който дори не ми е виждал очите.
Мразя да усещам тънка и насмешлива нотка в думи на човек, за който емоциите са признак на … слабост, че дори и на „лигавщина“. За него – лигавщини, за мен – не. А съм убедена, че нищо човешко не му е чуждо!
Мразя всеки, който по някакъв начин се опитва да се доказва като „новия Карбовски“, „новия Волгин“… мразя тоя тъп стремеж към оригиналнечене (ако изобщо има дефиниция на тая дума)!

И мамка му, как МРАЗЯ да се връзвам на такива простотии, а е факт, че го правя.

Това си е моя блог, моите мисли, моите емоции. И никой, ама никой няма правото да ми дава каквато и да било оценка, без да съм му я поискала! Освен това никой не може да ми казва какво да пиша и какво не. Никой не може да ми казва какво ТРЯБВА(ло) да съдържа един блог! Този тук си е МОЙ! И ще пиша каквото си искам, когато си искам, както си искам! Ако искам ще напиша и сценарий за сапунка и пак тук ще го пусна! Не съм хванала никой за гушата, не съм опряла пистолет в нечие слепоочие с думите „Чети това!“.
Дееба /без извинения/… аман от оригиналнечене и от „класни наставници“, които освен да мрънкат и да се опитват да създават разни правила друго не правят. А на всичкото отгоре се изявяват като воайори.