Етикет: Casper

Публикувано на 2 коментара за Работа :)

Работа :)

Ето какво намерих в мейла си сутринта:)

„From: Casper
Date: 09-Jan-2006 22:12
Subject Работа

Внимание!!!
Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА. Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг по електронната поща или по какъвто и да е друг начин, НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ!

Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезнете в съприкосновение с РАБОТА облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близкия пъб.

Поръчайте противоотрова, известна като БИРА (аз мисля че според сезона, може и червено вино да свърши работа…). Повтаряйте поемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.

Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани и че РАБОТА вече контролира вашия живот.

Помнете, този вирус е смъртоносен!“

По принцип това с препращането не ми е навик и „не ме кефи“. Но мейла си е весел хехех;)

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на Няма коментари за Честит Рожден Ден Caspi

Честит Рожден Ден Caspi

Casper е най-НЕстрашното таласъмче на тоя свят. И може би единственото, което познавам. Не си спомням някога да съм го наричала по име /казва се Петър/, за мен той е или Caspi, или таласъм, или галено му казвам „чаршафче“.
Преди малко повече от 6 години той ме извади от най-дълбоката тиня. Почти не ме познаваше, а успя да направи нещо, при което малко лекари и терапевти имат успех.
Та… днес този специален човек има рожден ден.
Думите не ми стигат, за да изредя всички най-добри пожелания… Но обещавам цял ден да се усмихвам заради него. Защото той го заслужава.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на Няма коментари за Ден четвърти

Ден четвърти

Замина.
Не че имаше начин това да се размине. Миналия вторник пристигнах в София за пръв път без грам желание. Повода по който бях там ме побъркваше. Побърках и Фения, за което искренно съжалявам… не бях никак добра компания през изминалите дни, sorry Fenia;(

Почти целия ден в сряда бяхме заедно. Не бяхме весели… усмихвахме се нервно и се чудихме как да заобикаляме темата, която ни вълнуваше. Разделихме се късния следобед. Успях да се видя с Каспи, да сдухам и него… След товa се събрахме с кака ми, Манчо, Охи и Иво в „Уго“, хем да се видим, хем да хапнем. Не се вписах в тайфата нещо… Седях, мълчах, гледах умно и в главата ми не спираше да се върти мисълта, че след 24 часа Иво няма да е в България.

Четвъртъка мина спокойно – отново се видях с Каспи, помотах се с Охи, ходих и до мамчето…Към 22ч. се ориентирах към гетото на „Дружба 2“. Събрахме се пак с Охи и Иво,мотахме се по улиците, избеснях когато решиха, че 3 часа е удачно време за напушване. Както и да е… Към 4 се засилихме към летището и някъде по пътя се загуби желязната ми нагласа. Беше подтискащо. И тъпо. И не беше честно мамка му! В момента в който го викнаха на „Check in“ и в момента в който му видях гърба с раницата се почна рев… ама като за световно. И така до днес.

Тъп пост стана. Не знам как да изкарам това, което чувствам навън… Смахнатото е, че все още нямам никаква идея дали този човек е добре, дали нещата са нормални. Чух го само като пристигна и толкова. От тогава до сега – затишие. И се побърквам.
Мамка му как мразя промени… и как мразя неизвестното… и… уф! 🙁

DEADLINE –––––-

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!