Етикет: Casper

Да ти кажа, Tаласъм,
определено знам какво е да си на 26 години. Знам, че времето си минава неусетно, знам и че колкото и да не ни се иска – порастваме. Настигна ме, ей! Ама аз пък съм с една обиколка преднина 🙂

В момента доста неумело намеквам, че трябва да си разумен, като мен 😛
Пожелавам ти преди всичко здраве, това е най-важното. Останалото са простотии. След това искам да ти пожелая да не се чувстваш нещастен и недооценен поне една година (догодина, вероятно ще ти пожелая същото). Гадно е да си мислиш, че никой/някой не разбира какъв си човек си. Изходът е само един – просто не трябва да ти пука, какво мислят останалите, които и да са те. Не трябва да ти пука и какво мислиш сам за себе си (ей това, май е най-трудното) – на тая „никаква“ възраст винаги объркваме/забъркваме нещо.
Когато станеш възрастен ще трябва да правиш това, което трябва. Още минаваш за малък таласъм. Сега ти се е паднало да правиш, това което искаш… 🙂 С някои малки изключения, естествено.
Пожелавам ти най-после да си върнеш усмивката…
И да си истински.
Помня, че се запознахме много отдавна. Пожелавам СИ да продължим да се познаваме, макар и с „прекъсвания“.

The Crystal Method – Keep Hope Alive.

ПоздраФ.

Най-после таласъма успя да ме убеди да си взема домейн и… да взема да се преместя при него – разбирай че от него идва хостинга.
Всъщност той си свърши всичко … аз само нареждам какво искам и какво не искам 🙂 Не се премествам, а ме преместват 🙂 Шефка! хаха
Истината е, че в момента ми се спи като за световно…
Мозъка ми стига само за едно „Благодарско, знам, че каквото и да чоплиш – все ще ми хареса. Та… чопли на воля, само не затривай нищо“ 🙂
Тия дни – повече подробности 🙂

А, щях да забравя най-важното: Добре дошли на „новото място“ 🙂

Well, well, well…
Нещо съм се поотпуснала пак. Мрънкам без конкретна причина, или пък си имам причина, ама ми е нерешима за момента… естествено – пак говоря за служебни неща, мда! Работа, работа, работа и пак работа. Почвам да се чудя над максимата „живеем, за да работим, или работим, за да живеем“… дълга тема. Бръмча, защото нямам време за ниииищоооо и съм като парцал, а не мога да си позволя да се отпусна съвсем, не сега поне. А кога? – е те това е въпроса!
Иначе какво… имаше 1 добра вечер тия дни – видях се с кака ми, видях се и с таласъма (честит ти блог КаспЪрчо:) ), видях се Ивоса, видях се за 30 минути и с мамчето. Глупости скоро не съм правила – и това ми липсва, нда! Прави ми се някаква световна простотия, ама нямам време да я реализирам 🙂
Имах и едно (да го наречем) едночасово „освобождаване на напрежението“, което пък ми подейства доста добре, така че на фона на общото – нямам за какво да съжалявам или пък да си мисля дали беше редно или не. Важното е, че ми беше хубаво, сега пак ми е хубаво, подейства ми добре и толкова. Бих го повторила като нищо. Задоволяването на потребностите не е лошо нещо, нали? Нещата в тая област не са се променили като обща картинка обаче 🙂 За мен поне, което също е добре, че иначе… лошо! Anyway, и тук никой нищо не схвана 🙂 За пореден път просто отбелязвам нещо значимо за мен. И на себе си казвам само: „Сис, ти си герой, вЕрно ти е минало напълно“