Само минавам…
Жива съм де – в случай, че някой се съмнява.
Официално съм в отпуска от миналата седмица. Има доста за разказване, доста за обмисляне и доста за разгадаване – и в личен, и в професионален план.
Пак е лека каша около мен, ама то май няма нормално състояние… или поне не помня какво е да кажеш “Всичко е нормално” По-глупавото е, че сама си се забърквам в някакви филми, от които няма нормално излизане.
Уф…
След края на отпуската ще взема да седна и да напиша нещо… Само трябва да ми остане малко време, за да си подредя мислите (или пък точната дума е не “време”, а “смелост”).
Подозирам, че тук чете и някой, който изобщо не бих искала да попада на това място, което пък малко или много ме спира да си кажа нещата в прав текст. Въпрос на време е да преодолея това усещане и пак да си вляза в релси. В крайна сметка какво ми пука?!

Та… само минавам де В следващия пост ще има повечко снимки, надявам се качествени.
Малко снимки пак, от последните 1-2 месеца:

Ямбол. Преди около месец бях в командировка там за седмица. Като цяло града ме изненада. Преди 5-6 години карах там един 8 декември – пъъълно разочарование. Няма да забравя как на сутринта, пиейки кафе на терасата в един апартамент, в някакъв тамошен квартал… се наслаждавах на пасящи кравички, кози и овце в междублоковите пространства. Не очаквах града да се е развил/променил, но… всъщност там нещата доста са се променили в положителна насока. Да се брои за плюс, че в стария градски хотел си имаше доста стабилен уайЪрлес

Банкя… идеята беше да “хвана” небето, обаче нещо не ми се получи съвсем като хората…

Смолян, в началото на август. Това мрачно небе… и тази светлина… за малко да стана вярваща

Подобни публикации:

1. I (don`t) have all the time in the world…
2. Time out
3. Back.
4. Разни