Crazy By Nature

Има моменти, в които ми се иска да си наоколо и да ти кажа няколко дребни нещица.
Оставам си с искането, разбира се. As usual.
А иначе няколкото дребни неща – и те си остават на върха на езика ми – неизказани.
Толкова отдавна искам да ги кажа и все си прехапвам езика, та чак привикнах към това…
Отделно – има няколко хубави думи, които аха-аха да ти ги кажа face to face я сутрин, я вечер и все нещо ме зашлевява профучавайки край мен с „Недей, не знаеш какво ще последва, независимо от добрите ти помисли“. А точно тези хубави неща да се опитват да се отскубнат и да се самосподелят е нечувано от години за мен, та чак си мисля, че е нереално да се въртят из главата ми.
…няма нищо по-хубаво от чисто физическото усещане за близост и пак чисто физическото усещане за стопляне.
За духовни усещания просто не мога да говоря – те са там горе, в предните абзаци и между хилядите редове тук и там.

А иначе деня не беше лош, въпреки че пак започна инфарктно с телефонен звън в 7:35 и продължил около минута разговор… Като всеки ден всъщност. Различното беше, че говорих, но не исках да се събуждам и да ставам… за разлика от обичайното.
И пак задачи, напоследък – усмивки, задръствания, мръсен въздух, студ, хиляди хора, тичане и бързане…
А вкъщи – вино и кашкавал за мезе.
И сметка за парно, чиято сума не искам да споменавам (не смятам и да я плащам)…
И нито парното топли, нито от сметката ми дойдоха топли вълни – хич даже, а би трябвало точно това да го усетя физически…

Мдааа… има моменти, в които наистина си викам „ей сега ако е наоколо, ще си изплюя камъчетата“… и после се благодаря на оня отгоре, че ме е предпазил от „събличане“. То и за това се иска смелост, нищо, че са просто някакви си думи… звуци… хубави или лоши – зависи от къде го поглеждаш…

Who am I?, брЪм by Sis