Едновременно обичам и мразя подобно време – дъжд и хлад… Обичам ако съм с празна от грижи глава, завита в креват, сгушена, пуснат компютър с приятен филм, т.е. такова разрешавам да бъде времето през някой уикенд (не всеки обаче!). Дойде ли петък вечер и си изпразвам тиквата от всевъзможни неразбории и несправедливости и спира да ми дреме за… останалото. Трябваше да минат толкова години, за да се науча да го правя това, и да оценя собственото си състояние на покой… Мразя да вали в дни като днешния, когато и без това всичко е с краката нагоре, нон стоп изникват проблеми и недомислици, които трябва да решавам в движение и на принципа на импровизации… мразя необмислени до край неща! Та в ей такива дни и без това ми е крив света, а като погледна през прозореца вместо да ми „светне“ – на мен ми става още по-мрачно и вкиснато.
Прибави към това и безсънната нощ, някак между другото ще спомена, че се задават още 2 такива 
Но неее, не безсъние от веселби или безгрижие или безцелно мотаене по улиците, неее! Тоя път не е и защото да речем съм била сама у нас. Какво е – ми сещате се, познавате ме.
Искам да идва петък! Знам, че тогава няма да има нищо по-важно от това да си изпразня тиквата, да пусна филма, да си легна в кревата, да се сгуша и… да спя до събота по обед!
И ако някой знае какъв е начина да си ампутирам болезненото чувство за справедливост – да вземе да ми каже, защото и това ми създава доста ядове последните 2 дни. Тъкмо взема, че намаля цигарите и хоп – айде пак вдигна бройката… заради глупости!
Хмм… По-хубаво би звучало
„Обичам ако съм с празна от грижи глава, завита в креват, гушната и загледана в едни очи… Неинтересуваща се дали навън вали дъжд или сняг…“
Просто реших да спестя тая подробност де… щеше да ми отиде „хард“ имиджа ако го бях написала така, хехе
Знаех си!
Просто съм прекалено невъздържан…
Начина е да си „ампутираш“ главата – водка, бира, ром с кола, далеч от отвратителните български канали, бълващи купища с помия. Пускаш си някой mindless филм и се хилиш на глупости. Вчера пробвах с „Пътуване в Европа“, мноу добре се получи.
СеЛаВи….
Ще си почиваме на оня свят…
Пък болезнената справедливост се избива като клина от поговорката. Но за цигарите – не знам… постоянно ги спирам, и докато се усетя вече имам нова кутия, изтряскал съм чет’ри-пет бройки и даже не знам кога, как и налага ли се – че така се получило…
Според мен всичко е от ужасния навик. Навикът – да държиш ствола на запаления убиец. Навик – от нуждата НЕ да те питат, и не да разпитваш; но нищо. Поне вкратце. Навикът – че отровата е по-сладка когато боли. Навик – след сън, пак се събуждаш. Приказката… и отначало.
Много, много и искрено ми харесва да те чета. Искрена си по твоя си и открит начин. Кодиран. Сякаш избрана прожекция, пък кинеграфичния апарат святка през двете очи лента отвътре на будното слово, хаоса, цялата въртележка.
Усмиф.
Ивосе, този филм нещо не го открих…
Дай някакво нормално заглавие или направо линк ;р
@Влад – Цигарите явно няма да ги спрем когато ние решим… ще ги спрем, когато те решат и сме им се наситили. Аз ги спирам от как съм ги почнала. А за кодирането… ще ми се да кодирам като теб