Напоследък доста филми изгледахме
По тоя повод – да не пропусна да похваля Кино Арена за намаленията всеки четвъртък, както и за възможността да си резервираш места за избрания филм! Добра работа

Моят топ 3:

1. Генезис – dream within a dream…

(частта от 0:15 до 0:22 направо ме уби! гениално! и много красиво)

Режисьор – Кристофър Нолан (“Черният рицар”, “Мементо”), Леонардо ДиКаприо в главната роля И двамата са се постарали доста – разултата е умопомрачителен!
Дето се вика – този филм направо ми счупи главата!
Слагам го на първо място в личната си класация за годината. Идеен (ако някой е пропуснал – нека слуша внимателно трейлъра) и интересен. Излизаш от залата и започваш да се чудиш сънувал ли си, или не си. Случва ти се нещо и си викаш “хей, това кое ниво трябва да е?” Донякъде ми напомня за “Матрицата” и “Етаж 13″.
Да не пропусна да спомена и Ханс Зимер – страхотен саундтрак. Толкова страхотен, че си го имам в отделен плейлист и си го слушам ;р
А ефектите… без тях лентата нямаше да е това, което е Ако сте пропуснали да го гледате – поправете тази грешка! Хубаво е да го гледате на голям екран, за да е пълен кефа

2. Социалната мрежа

Режисьор – Дейвид Финчър! Само това име беше достатъчно да ме убеди да гледам филма – знаем го от “Боен Клуб” (много, много любим!!!), “Странният случай с Бенджамин Бътън”, “Паник стая”, “Седем”…
Темата на филма – “Фейсбук”. Хайде, не се правете – убедена съм, че ако сте от хората ползващи активно и ежедневно интернет, то имате акаунти там
История за създаването на сайта – как се заражда идеята, как се стартира работа по нея, как се “правят” нещата, какъв е крайния резултат. Сюжета е добър и няма как да не е, имайки предвид, че фабулата проследява развитието на нещо, в което участваме и ние самите
Зюкенберг беше пресъздаден от Джеси Айзенберг по най-добрият начин, наистина! Джъстин Тимбърлейк влезе изненадващо добре в ролята на Шон Паркър.
Саундтрака – няма как да го пропусна – много добър, и него си го имам в отделен плейлист ;р
Ако не сте го гледали и сте от тия, които си имат идея що е то “социалната мрежа” – гледайте го! Не е задължително, да е на голям екран Но го гледайте!

3. Мисия Лондон

Тук няма да съм многословна – български, събрал любими български актьори, смешен и тъжен едновременно

Специално внимание заслужават и:

1. Мачете – тоя мексиканец Дани Трехо с татуираната на корема мексиканка и криминалната му физиономия съм го гледала в доста филми (веднага се сещам за “Десперадо”) и все е бил от “лошите” … Е, в този филм го играеше “добрият”, не само това, ами противно на очакванията – всички “чикс” му падаха в краката ей така, все едно им прави магия някаква:) Много кръв, много нещо, ей! Впечатлена останах, но не сънувах кошмари

2. “Алиса в страната на чудесата” – 3 причини да го гледам:
- еми… Джони Деп все пак е в главна роля
- продукция на Дисни
- винаги ми е било интересно колко е дълбока заешката дупка
“Красив” филм – грим, рисунки, костюми, игра…
Сега като се замисля – подходящ за гледане тия почивни дни!

3. “Аз, проклетникът” - понеже съм човек, който обича анимацията – няма как да го пропусна това филмче – забавно е, а малките човечета мога да ги рисувам и аз вече

4. “Последният повелител на въздуха” и “Чиракът на магьосника” - хубави приказки с много ефекти, ако сте ги пропуснали – гледайте ги докато си почивате от празници

5. “Хари Потър и даровете на смъртта” - дааа! Знам че половината ще ме оплюят, но пък на мен ми хареса “началото на края” на сагата В интерес на истината даже малко съжалих, че за предходните филми само са ми разказвали, не съм ги гледала… и мисля да поправя този пропуск.

6. “Път с предимство” – смяла съм се с глас, шеметна комедия е това!!! Не го пропускайте

Откъм сериали – горещо препоръчвам “Чък” - много свеж!

… Весели празници, драги ми смехурковци! Всичко най-добро на всички

Даваха го по BTV. Най-добрата екранизация на Стивън Кинг, по най-добрата му книга!
Може би беше грешка, че седнах да го гледам сама, особено ако се има предвид какво чух, как отреагирах и изобщо края на днешния ден и настроението, в което се прибрах.
Един от филмите, които неминуемо ме докарват до рев в края си. Гледала съм го сигурно 10 пъти и много добре знам кое след кое следва и кой какво си казва. Винаги ме смазва и ме оставя като пребита, винаги. Все едно си ме ритнал в стомаха и съм се превила от болка – усещането ми е почти физическо. И този път не беше по-различен.

“I know you hurtin’ and worryin’, I can feel it on you, but you oughta quit on it now. Because I want it over and done. I do. I’m tired, boss. Tired of bein’ on the road, lonely as a sparrow in the rain. Tired of not ever having me a buddy to be with, or tell me where we’re coming from or going to, or why. Mostly I’m tired of people being ugly to each other. I’m tired of all the pain I feel and hear in the world everyday. There’s too much of it. It’s like pieces of glass in my head all the time. Can you understand?”

А ти разбираш ли? Да, точно ти! Знаеш много добре, че това е насочено точно към теб… по конкретен повод. И ако разбираш – ще промениш ли нещо? Или ще продължиш с ритниците в корема и с разсеяно наблюдаване на реакциите ми? “I`m tired of all the pain I feel”.
И последните му думи “I`m sorry for what I am”… просто ме довършват в нокдаун.
Често същата фраза се блъска в главата ми в търсене на пробойна, през която да избяга и никога да не се върне. Често си миля, че е намерила такава и е избягала и често слагам нова страница, по която да пиша. Често казвам “От днес всичко ще е различно и аз няма да си позволя отново да бъда такава”. Само че не го правя.
“Can you understand?” Да, точно ти. Спри да ме риташ. Спри да ме мачкаш и да избиваш твоята болка върху мен. Аз вина нямам за нея. Точно обратното – искам да я ампутирам от теб и да те отърва от мъките.
Отнасяй се по този начин, по който го нарави днес само ако и аз го правя.
Аз… не действам така.
И никога няма да действам така.
Защото знам какво е.
Защото усещам.
А ти? Ти какво усещаш в дни като този?