Ех, толкова неща все се каня да седна и да опиша… и все не го правя.
В този студен ден си преглеждах снимки на телефона и се топлех със спомени. От Италия 🙂 Та нека да поизтупам прахта и да разкажа набързо за престоя ни там.
Годината е 2016, някъде към средата на месец Май. Плана беше натоварен – кацане в Милано, после скоростно хващане на влак до Венеция – 2 дни там, после влак до Флоренция – 2 дни и там, после влак до Болоня – няколко часа там, после кацане обратно в София.
За толкова време, и с такъв план – голямо препускане падна. Във Венеция ще се върнем пак, за поне 5 дни! Във Флоренция не мисля да повтарям – като стигна до краткият разказ за този град – ще напиша защо. Болоня беше прекрасна, някой ден ще се върнем и там.
От летището в Милано, точно на изхода му – хванахме автобус до самият град. Цената (ако не ме лъже паметта) беше около 5 евро. Автобуса преминава през града и спира на няколко места, едно от които е ж.п. гарата – там се стоварихме ние. Ръмеше, появиха се моментално уличните търговци, които се опитваха да продават чадърите си. Подминахме ги бързо и се скрихме в ж.п. гарата. Внушителна сграда. Красива, огромна, впечатляваща 🙂
https://www.instagram.com/p/BQhbHXlDUrr/?taken-by=sispopova
Не помня колко ни струваше билета до Венеция. Влака беше приятен, бърз, чист (при нас и в първа класа не е така!). След около 2 часа и малко се озовахме на една от гарите във Венеция. Градът и лагуната, в която е изграден, са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Венеция е построена върху дървени подпори (пилони). Тези пилони бавно потъват и за жалост пред този красив град стои предизвикателството да успее да се задържи на повърхността на водата.
Бяхме наели през booking етаж от къща в „континенталната“ част на Венеция – Местре, близо до гарата и близо до автобусна линия, която свързва острова с континента 🙂 Бързо намерихме квартирата. Времето беше напреднало, освен това упорито си валеше. Оказа се, че след 20:00 е трудно да намериш отворен магазин или ресторант. С триста зора намерихме къде да хапнем, чакахме за маса доста време. След хапването – в квартирата, къпане и спахме като заклани.
На сутринта нямаше дъжд, беше мрачно, но с напредването на деня – слънцето се показа.
Тръгнахме към автобусната спирка, пътьом си закупихме карти за пътуване с градският транспорт. Имайте предвид, че тази услуга във Венеция си е скъпо удоволствие. За 3 дни цената на картата беше 40 Евро, което пак си е далавера, защото иначе се плаща по 7.50 Евро за всяко качване и слизане от превозно средство. Картите важаха за всички автобуси + лодки. С автобуса стигнахме за около 10-15 минути до Венеция, спира точно на „гарата“, в началото на Канал гранде, от където се хващат „вапоретките“ – подобни на мини фериботчета, с които се возиш до където решиш. Качихме се на „мини фериботчето“ и започнахме да ахкаме, опитвах се да попия и запазя в спомените си цялата гледка, трудно ми е да я опиша…
https://www.instagram.com/p/BQhfOe5jL1u/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BQhfhpZDMwc/?taken-by=sispopova
Канал Гранде е основен транспортен канал в града. Между двата си края канала образува буквата „S”. Дължината му е 3 800м, а широчината му варира от 30 до 90м. Средната му дълбочина е около 5м. Сградите от двете му страни датират от XII и XVIII в., всичките са „дворци“ на знатни фамилии от онова време.
Разполагахме само с 2 дни, затова решихме първият да е за Бурано и Мурано – 2 от най-известните острови в лагуната.
Бурано се води квартал на Венеция, разположен е върху 4 малки острова, свързани с малки мостчета. Прочут е с къщите, които са боядисани в ярки цветове и производството на „буранска дантела“. За ярките цветове на къщите ми разказаха, че са служили на лодкарите в миналото, за да могат да разпознаят и намерят дома си, щом попаднат в типичната за островчето гъста мъгла (ние мъгла не видяхме) 🙂
https://www.instagram.com/p/BQhf3kADuxk/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BQhf-LajuVe/?taken-by=sispopova
Невероятно живописно местенце е! Толкова цветове на едно място не съм виждала другаде. Островчето е известно и с камбанарията си, която е наклонена – а е наклонена, защото колоните, на които се крепят основите ѝ – пропадат. За жалост не мога да изровя снимка, за да ви я покажа. Пообиколихме островчето, накупихме си магнити за спомен, направихме си и една камара снимки и след кратка почивка на „пристанището“ – хванахме лодка за Мурано.
Мурано е много малък „квартал“, състоящ се от множество мини-островчета. Известен е със стъкларското си изкуство. Главните забележителности са двете главни улици с многобройните магазини за стъкло, както и църквата „Св. св. Мария и Донат“
https://www.instagram.com/p/BQhgKywjjXt/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BQhgUl-jOgN/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BQhgfqyDHUv/?taken-by=sispopova
Обиколихме го много бързо – малък е просто. Накупихме си стъклени фигурки за спомен, е не пропуснахме и магнити. Използвахме момента и да хапнем 😉
Вторият ден от престоя ни отделихме изцяло на Венеция. И много, много, мноооого ме е яд, че не отделихме повече време! Определено някой ден ще се върна там, за поне седмица!
Хванахме лодка от гарата и слязохме на площад „Сан Марко“. Морски бриз, романтика, внушителни сгради, мнооооого гълъби. Наполеон е наричал този площад „Салонът на Европа“ – пълен с хора, въпреки „слабият сезон“, в който бяхме отишли. Чуваха се всевъзможни езици наоколо, представители на всички раси и възрасти.
https://www.instagram.com/p/BQhovAJlxED/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BQho8fOjKu1/?taken-by=sispopova
Тъй-като не разполагахме с цял ден (в следобедните часове трябваше да гоним влак, който да ни закара до Флоренция) – нямаше как да видим всичко по отделно. Затова решихме, че можем да се възползваме от панорамната гледка, която предлага часовниковата кула (на горната снимка). След кратко чакане на опашка и срещу 7 Евро се качихме с асансьор на върха ѝ (срещу по-скромна сума може да се качите пеш). Гледката е изумителна – площад „Сан Марко“, Дворецът на дожите, Библиотеката, базиликата „Сан Марко“, базиликата „Света Мария на здравето“ (свързано е с вилнеещата чума някога по тези места) и други забележителности – всичко това като на длан.
https://www.instagram.com/p/BQhpVkQDEQU/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BQhpewiDVzQ/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BQhpkuTjno_/?taken-by=sispopova
Видяхме и „Моста на въздишките“
https://www.instagram.com/p/BQhokvUjv0c/?taken-by=sispopova
Интересното е, че противно на очакванията – името на моста не е свързано с нищо романтично или „любовно“. Моста всъщност свързвал тогавашните сгради на съда и затвора. Прозорците на моста са с решетки. Това било последното място, от което осъдените до живот виждали Венеция и морето, за последно. Местна легенда пък гласи, че ако двама влюбени се целунат, минавайки под моста по залез слънце, ще бъдат вречени във вечна любов
Видяхме и моста „Риалто“
https://www.instagram.com/p/BQhpO5hjZ_v/?taken-by=sispopova
Намира се в сърцето на Венеция, по средата на Гранд канале и е център на търговската зона. Това е най-старият мост, от общо 4те такива, които пресичат канала.
Венеция е приказна. Не ми стигат думи за това вълшебно място. Историята ѝ е богата на възходи и падения. И до днес очевидно е притегателен център за много хора. Казват, че трафика по днешните канали не може да се сравни с трафика от едно време – тогава е бил още по-интензивен. Задължително един ден ще се върна там, за повече време и с повече възможност за разходка по тихите и тесни улички, безбройни канали и островчета.
https://www.instagram.com/p/BQhpHKNjVMH/?taken-by=sispopova
https://www.instagram.com/p/BQhp8zVDA7f/?taken-by=sispopova
+1 рейтинг, 1 гласували.