След Венеция – дойде време за влака към Флоренция.
Никак не ми се тръгваше от това вълшебно място, но нямаше как.
Пътуването с влак отново беше отлично – уютно, удобно, чисто, с климатик. Без забележки 😉 Пътувахме по спомен около 2 часа и късният следобед пристигнахме в „храма на културата“ – Флоренция. ЖП-гарата там не е отдалечена от града – напротив, на пешеходно разстояние е от сърцето му. Квартирата ни беше на около 15-20 мин ходене пеша, на оживен булевард, където движението и бученето на коли и моторетки – не спира никога. Всъщност това беше и първото впечатление от този град – шумен, прашен, изпълнен с коли и мини-скутери, с избушени гърнета, които вдигаха невъобразим шум денонощно. На фона на прекрасната Венеция, където коли изобщо липсваха – това тук ми се стори АД. Оставихме багажите и хукнахме да търсим къде да хапнем, преди всичко да е затворило. Попаднахме на пицария, която уж беше с отличен рейтинг. Ами – определено и по-добри пици бяхме яли. Хапнахме набързо и се върнахме в квартирата – къпане, спане (да, ама не!). На нас ни се падна стая, която „гледа“ към въпросният булевард – лош късмет беше това. Невъобразим шум, не преувеличавам. На няколко пъти се чудех на глас кога, по дяволите, спират да пърпорят тия избушени моторетки и коли – еми, не спираха. Цяла нощ, цяла сутрин, цял ден – УЖАСНО. За пръв път в живота си се нуждаех от тапи за уши и това беше първото нещо, което си купих от Флоренция.
Станахме от креватите уморени и недоспали, а предстоеше едно стабилно тръмбоване цял ден. По едно бързо кафе и излетяхме навън. Първо учудване – къде е зеленината в този град? Дървета? Нещо, което да навява живот на фона на паветата и каменните фасади?
https://www.instagram.com/p/BQi-b0vD7d5/?taken-by=sispopova
Цялата публикация „5 дни в Италия – Венеция/Флоренция/Болоня – II част“
Гласувай пръв за този пост!