Категория: Общи

Преди броени минути по Нова ТВ даваха един от любимите ми филми – „Адвокат на Дявола“. Гледах го за 4ти път. И бих могла веднага да го изгледам пак. Имам си любим момент в самия край на филма – монолога на Дявола:
„Целият ни живот е като торба с тухли – за да се отървеш от нея просто я оставяш.За кого да ги нося тези тухли? Заради господ? Заради него? Сега ще ти кажа нещо за нашия Бог. Той обича да гледа. Обича и да се шегува… Помисли само… Дава на човека инстинкти – прекрасен дар наистина, но какво прави след това? Кълна се, че за свое забавление, за свое собствено космическо безчувствено забавление Той създава забранителните правила и всичко останали спънки, които ни съпътстват. Негово дело е и най-големият майтап на Вселената: гледай, но не пипай; пипай, но не опитвай; опитвай, но не гълтай! И докато ние се опитваме да спазваме тия правила, Той си съдира шибания задник от смях. Господ е темерут! Тои е съдист! Нещо като гаден хазяин… И да го призовавам на помощ? Да го боготворя??? НИКОГА!!!!!“
От първия път, в който чух/прочетох това, та до момента – винаги настръхвам. Вероятно, защото това е и „моята истина“. Не вярвам в Него… преди две години и половина тотално спрях да го зачитам… Сега понякога за „свое собствено космическо и безчувствено забавление“ АЗ го плюя… Знам, че сигурно звучи ужасно, но е факт, че така усещам нещата.