Етикет: лично

Публикувано на 7 коментара за It`s all about people

It`s all about people

Не е честно, никак не е честно.
Знам, че никой не ми е обещавал да бъде такова, но все си вярвах, че морал и ценности, заслуги и задълженост, ползи и всеотдайност, собствено мнение и смелост не са просто думи.
Е, май се оказва точно обратното.
… а с моята ценостна система и емоции е по-добре да вървя на майната си.
Единствения плюс е, че просветлението и осъзнаването на всичко това сякаш е на лице. И урокът е взет и научен.
И боли, ама много боли.

Използвам случая да кажа на всички, които така или иначе ми звънят и ме питат „кажи ми какво става с теб, защо се обърна така, ама наистина?“ да им кажа, че отказвам да говоря за себе си с всеки, с който съм свързана служебно… не защото сте лоши хора, а защото така трябва. Естествено, както винаги до сега, съм готова да ви изслушам, да ви дам съвет и да ви помагам в рамките на задълженията, които са ми вменени.
… ако не бяхте вие не знам какви щяха да са решенията ми/им. Знам, че ме обичате… и аз вас.

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Текста ми допада, много: Gavin DeGraw – I Don’t Want To Be

Част от това да знаем къде отивамe е знанието от къде идвамe.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на 3 коментара за Казвам/не казвам

Казвам/не казвам

Има моменти, в които ми се иска да си наоколо и да ти кажа няколко дребни нещица.
Оставам си с искането, разбира се. As usual.
А иначе няколкото дребни неща – и те си остават на върха на езика ми – неизказани.
Толкова отдавна искам да ги кажа и все си прехапвам езика, та чак привикнах към това…
Отделно – има няколко хубави думи, които аха-аха да ти ги кажа face to face я сутрин, я вечер и все нещо ме зашлевява профучавайки край мен с „Недей, не знаеш какво ще последва, независимо от добрите ти помисли“. А точно тези хубави неща да се опитват да се отскубнат и да се самосподелят е нечувано от години за мен, та чак си мисля, че е нереално да се въртят из главата ми.
…няма нищо по-хубаво от чисто физическото усещане за близост и пак чисто физическото усещане за стопляне.
За духовни усещания просто не мога да говоря – те са там горе, в предните абзаци и между хилядите редове тук и там.

А иначе деня не беше лош, въпреки че пак започна инфарктно с телефонен звън в 7:35 и продължил около минута разговор… Като всеки ден всъщност. Различното беше, че говорих, но не исках да се събуждам и да ставам… за разлика от обичайното.
И пак задачи, напоследък – усмивки, задръствания, мръсен въздух, студ, хиляди хора, тичане и бързане…
А вкъщи – вино и кашкавал за мезе.
И сметка за парно, чиято сума не искам да споменавам (не смятам и да я плащам)…
И нито парното топли, нито от сметката ми дойдоха топли вълни – хич даже, а би трябвало точно това да го усетя физически…

Мдааа… има моменти, в които наистина си викам „ей сега ако е наоколо, ще си изплюя камъчетата“… и после се благодаря на оня отгоре, че ме е предпазил от „събличане“. То и за това се иска смелост, нищо, че са просто някакви си думи… звуци… хубави или лоши – зависи от къде го поглеждаш…

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!
Публикувано на 6 коментара за Зеленият път

Зеленият път

Даваха го по BTV. Най-добрата екранизация на Стивън Кинг, по най-добрата му книга!
Може би беше грешка, че седнах да го гледам сама, особено ако се има предвид какво чух, как отреагирах и изобщо края на днешния ден и настроението, в което се прибрах.
Един от филмите, които неминуемо ме докарват до рев в края си. Гледала съм го сигурно 10 пъти и много добре знам кое след кое следва и кой какво си казва. Винаги ме смазва и ме оставя като пребита, винаги. Все едно си ме ритнал в стомаха и съм се превила от болка – усещането ми е почти физическо. И този път не беше по-различен.

„I know you hurtin’ and worryin’, I can feel it on you, but you oughta quit on it now. Because I want it over and done. I do. I’m tired, boss. Tired of bein’ on the road, lonely as a sparrow in the rain. Tired of not ever having me a buddy to be with, or tell me where we’re coming from or going to, or why. Mostly I’m tired of people being ugly to each other. I’m tired of all the pain I feel and hear in the world everyday. There’s too much of it. It’s like pieces of glass in my head all the time. Can you understand?“

А ти разбираш ли? Да, точно ти! Знаеш много добре, че това е насочено точно към теб… по конкретен повод. И ако разбираш – ще промениш ли нещо? Или ще продължиш с ритниците в корема и с разсеяно наблюдаване на реакциите ми? „I`m tired of all the pain I feel“.
И последните му думи „I`m sorry for what I am“… просто ме довършват в нокдаун.
Често същата фраза се блъска в главата ми в търсене на пробойна, през която да избяга и никога да не се върне. Често си миля, че е намерила такава и е избягала и често слагам нова страница, по която да пиша. Често казвам „От днес всичко ще е различно и аз няма да си позволя отново да бъда такава“. Само че не го правя.
„Can you understand?“ Да, точно ти. Спри да ме риташ. Спри да ме мачкаш и да избиваш твоята болка върху мен. Аз вина нямам за нея. Точно обратното – искам да я ампутирам от теб и да те отърва от мъките.
Отнасяй се по този начин, по който го нарави днес само ако и аз го правя.
Аз… не действам така.
И никога няма да действам така.
Защото знам какво е.
Защото усещам.
А ти? Ти какво усещаш в дни като този?

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!