За хорската глупост

От време на време ме хващат лудите и изпадам в някакви крайни настроения.
Днес ми е един такъв ден… То се трупа от месеци, де.

Как се свиква с човешката простотия? Почти ежедневно ми се повтаря, че едва ли не съм длъжна да се примирявам с глупавите хора, без да им показвам, че са прости. Не разбирам защо бе, джанъм, е съвсем нормално да си тъп и да трябва аз да го приемам, а е мега некултурно да ти кажа в лицето, че си тъпанар и видиш ли – това не се приема. Тоя двоен аршин ще ме довърши някой ден. Вярно, че всичко е въпрос на „политика“ и „политически решения“, ама тука става дума за ежедневие, хех.

Цялата публикация „За хорската глупост“

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Мисъл на деня

„… Ние, можещите водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо …“

К.Иречек, 13.12.1881

Зазяпах се в скайпа на Радо, та се присетих за тая велика мисъл 🙂

КофтиЯко +5 рейтинг, 7 гласували.

When the night has come

Софийско централно небе през прозореца ми! Няма звезди, няма космос. Преди все се мръщех, че не виждах звезди, а сега му се радвам като на отдавна несрещан приятел!
… Скрих се в ъгълчето на леглото и зачаках…през деня чаках настъпването на нощта, а сега, през нощта дебна за първите стъпки на деня… отварям очи. Не ми се спи. Т.е. спи ми се, но не мога… Първата мисъл… чакам да изгрее слънцето, да ме спаси.
Да ме спаси от това да се разхождам самa в главата си…
Колко често падаме? Не, не в ями. Колко често падаме в себе си? Падаме и неможем да излезем от самите нас, макар и силно да се познаваме – трудно ни е дори леко да помръднем. Понякога просто се бориш със себе си и малко не ти достига, за да можеш да се наречеш победител.

Ако проследя себе си ще стигна до малка тъмна уличка. На нея ще намеря вход – малък, почти съборен от времето, с много напукана и полупаднала боя, с едва забележими парчета засъхнала червена кал, с разбита ключалка и (някога) красива ръждясала брава, с няколко изкривени пирона, които са играли ролята на райбери, с една разкачена верига, с дупка, останала на мястото на шпионката. Какво ще направя? Мога да се прицеля и да стрелям… но само ако преди това намеря стар, непочистван и несмазван пистолет, изпуснат от някой, който живее наоколо…

Колко малко трябва понякога за да се срути пирамидата от карти, която месец след месец си редил с треперещи ръце.

Ще си пусна филм, ще спра Skype и ще затворя мейл клиента си. До сутринта ще съм направила и презентацията за четвъртък, както и визиите за няколко нови бланки… твърде вероятно е дори да успея да опиша всичко, свързано с дистанционното набутване на информация…
И тази нощ ще поглеждам телефона си, за да видя как никой, който и да било, няма да звънне, защото не съм звъннала аз.

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

I wish I was different but I’m sure that I’m not…

Няма нещо по тъжно от споменът за отминало щастие, нали всички ще се съгласят с мен?

… поредното непредвидено самотно нощуване у нас. damn, hate to be alone @ night…

P.S. Честито на празнуващите Ивановден днес…

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!