Great days! Ето двете думи, които описват престоя ми във Варна.
Пристигнах късно вечерта на 22.08, след 6 (!!!) часа път. Зузу се беше строила на автогарата там и ме очакваше 😉 Коронните целувки и прегръдки, висене по вратовете, „насилие“ спрямо бузите ми [ 😉 ]. Минахме през квартирата и колкото да си метна багажа там и след 2-минутно мрънкане от моя страна отпрашихме към плажа в компанията на 2 литра „Загорка“. За протокола да отбележа, че първия ми плаж беше на 22.08, около 23.00h. Вълшебноооооооо! Водата беше топла като чай, нямаше никакви вълни. Освен това май успях да се преборя със страха си от морето (о, да, много обичам морето, ама изпитвам панически ужас да влизам в него сама). Потопих се съвсем сама, без (много) писъци и без (много) страх. После биричката… после цигари… после се появиха приятелите на Зузу и последва и огън. Приказно просто!.
На следващия ден се строих в 7.00h на плаж – да хвана йодните изпарения и да събирам първите слънчеви лъчи. Тъй като Зузу беше на работа по цял ден – всеки мой ден започваше в 6.30 (събуждах се съвсем сама! вероятно от мерак за плаж ;р ). Тааа на плажа се припичах до към 2 следобед, после звънна Юри: „Ооооо, куче, ти си във Варна, а? И защо аз съм последния който е разбрал за това?“ 🙂 Последва уговорка за „кафе“. Половин час по-късно бях на Севастопол с пясък по краката, с разпиляна коса във всички посоки, за облекло не ми се говори;) Не можах да го позная за секунда. Направо ахнах! Разхубавил се е 😉 Хехех, сега има вид на „италианско копеУе“, и което е по-важно дългата коса му отива МНОГО! Замотахме се в някаква сладоледена къща, в близост до плажа… Последва вечерна/нощна обиколка на барове и дискотеки. В общи линии програмата ми там беше горе-долу следната: сутрин на плаж, следобед с Юри, привечер – със Зузу и Вили по кафета, нощем – бар/дискотека/плаж с разни хора;)А, да – щях да забравя да отбележа, че два дни на плажа си правих компания с много тъмно оцветен нигериец (хехеххе) и един възрастен американец – и двамата интресни хора, с които определено имах какво да си кажа.
В събота кака ми Sweety ме изненада мноооого приятно! След като близо 5 дни ме уговаряше да намеря 5-6 свободни часа за събота (което беше почти невъзможно, понеже в събота Зузу имаше рожден ден) в крайна сметка си струваше настояването и. В събота, в 1.30 по обед аз, Зузу и Вили се бяхме строили пред Пикадили в очакване на каката. Гадаех къде толкова иска да ме заведе – колкото и да настоявах предните дни така и не ми каза. Та… Тръгнахме на север, посока нос Калиакра. Вълшебно място. Знам, че съм ходила там като дете с родителските си тела, но нямах никакъв спомен от това място. Е сега вече имам! Непременно ще посетя това място пак. Пустош… и море… отвсякъде! И скали… и вълни които се разбиват в тях… и кристално чиста вода. Просто неописуемо! След това ни заведе на една ферма за миди, малко след Каварна – отново нямам думи… Малък залив, със синя (а не зелена!!!) вода, полу-диво място. Имаше схлупена и полусъботена къщурка от кирпич, която беше превърната в нещо като ресторант (силно казано) – маси и столове сковани от дъски и шарени покривки. И божествена кухня! Менюто се състоеше от най-различни ястия, приготвени от миди (естествено!), като имаше дори десерти от миди, които аз не се осмелих да опитам. За пръв път вкусих чорба от миди и миди по бургаски. Супата беше доста добра на вкус, не се сещам с какво да я сравня… ама си я изядох до последна капка! Мидите по бургаски са си задушени миди, барабар с черупките, с ориз и с доматен сос – облизахме си паничките! Порциите бяха СТАБИЛНИ, като за гладни хора, а цените – учудващо ниски. И всичко това на фона на синьото море, сянката на орех, шума от вълните (нямаше музика, не ми и липсваше). 5-те дълги набързо сковани маси бяха пълни с хора 😉 Имаше и пак така набързо сковани подобия на шезлонги, покрити с шарени покривки (като тези на масите). Незнам как да го опиша. По моите думи вероятно се добива представа за „мизерна дупка“, но съвсем не е така! Диво място! Някак първично – и масите, и посудата и самия „ресторант“. Просто като извадено от приказка.
Последва бясно каране до Балчик и посещение на ботаническата градина там. Впечатлена съм от красотите… Може би по-нататък ще кача някоя друга снимка…
Вечерта се отдадохме на коктейли – Зузу беше решила рожденния и ден да е полят обилно с алкохол – на масата бяха строени доста шишета 😉 Аз обърнах внимание най-вече на ментата, студеното мляко, леда и концентрата с вкус на ягода. Не бих могла да споделя рецептата си за този „коктейл“, тъй-като всичко си го наливах на око – резултата беше учудващо добър… Изпих 7 такива „коктейла“ във водна чаша. Зузу се престраши и забърка в една чаша „скоросмъртник“ – в него имаше от всичко на масата, осмелих се да опитам една глътка от това „нещо“ (не беше лошо в интерес на истината, ама нещо не обичам концентрацията на много видове алкохол в едно).
И сега – работа! Този _след_отпускарски_ понеделник ми се отразява като челен удар с влак! Не е истина колко неща има за свършване…
Айде, потапям се (не в морето, за жалост:( )
Бълбук. 😉
Гласувай пръв за този пост!