В нощи като тази

8

В нощи като тази не спя. Грам. Нямах представа, че и тази вечер ще се окажа сама в апартамента. Ако все пак успея да заспя, то ще е към 6.30 – 7.00, но пък нали съм на работа – няма смисъл да лягам.

В нощи като тази си пускам музика, без да я слушам. Просто за да “чувам” нещо познато.
В нощи като тази сетивата ми са изострени на макс. И възприятията ми са такива.
В нощи като тази всеки страничен шум е в състояние да ме докара до полуда. Защото ми е непознат… и не е от мен.
В нощи като тази съм особено продуктивна, защото се опитвам да вложа цялото си внимание и енергия в нещо градивно. За да не мисля за “другото”.
В нощи като тази си мисля за дневните проблеми. И осъмвам с тях. Без да съм им намерила решение.
В нощи като тази се опознавам сама. И се опитвам да се разбера.
В нощи като тази понякога, само понякога, мечтая. И се опитвам да стъпя на крака хванала мечтите си.
В нощи като тази прехвърлям няколко човека през главата си и се чудя на кой от тях да звънна просто ей така. И не звъня. Ненормално е да звънна на някой в 4 сутринта просто ей така, да не се чувствам сама…
В нощи като тази обичам да се кача в колата си и да карам. Без цел и посока, просто да карам… по възможност – бързо.
В нощи като тази влизам под кожата си. И се крия.
В нощи като тази пия мента със спрайт. Но преобладава ментата.
В нощи като тази една кутия цигари не ми стига. Обичайно захвашам втора, малко преди да е дошло времето за сутрешното кафе.
В нощи като тази мога да забележа всеки детайл, всяка извивка, всяка форма. Защото не виждам багрите, които да ме разсейват.
В нощи като тази се опитвам да превърна страха и тъгата в оръжие, което да ми помогне да придам смисъл на други цели, които съм загърбвала. Впоследствие се оказвам лош оръженосец… и лош стратег.
В нощи като тази събирам сили за слабата ми половина. За да я изритам като мръсно коте.
В нощи като тази не спя. Мълча. И чакам изгрева.

В нощи като тази се сещам за разни неща. Но какво са спомените? Мястото или хората? Или нещо друго, подобно на етер, което плува във времето и пространството и не е нито звук, нито картина?
Ако някога някой иска да ме накаже по най-болезнения за мен начин – ето джокер: затвори ме съвсем сама в някоя къща или апартамент и стой и ми гледай сеира.

В нощи като тази се побърквам от… страх. Дотолкова, че ми е трудно да опиша усещането.
В нощи като тази изживявам всичките си кошмари и страхове… с отворени очи.
В нощи като тази ми се иска да има човек тук, при мен.

Сега е 4 сутринта. Остават още 4 часа и ще се гмурна сред хората. Настръхнала и оглеждаща се като подплашено улично куче.

8 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 27.08.2008 at 17:07 Permalink

    А какво ли е станало в ден като онзи?…

  • Kidon
    Posted on 27.08.2008 at 19:51 Permalink

    Вече се чудя, дали да продължавам да те чета. Постоянно си се сдухала за нещо, което и ти май не знаеш какво е…
    Я се стегни малко :-)

  • Posted on 28.08.2008 at 00:21 Permalink

    Въпрос на личен избор, Кидон :)
    А и в крайна сметка човек трябва да си има едно място за душевен отпадък… Пък дали знам или не знам какво поражда тоя душевен отпадък – о, да… и още как.

  • fero
    Posted on 28.08.2008 at 08:56 Permalink

    И на мен ми се случват тези неща – последният път бе преди две нощи. Разбирам те…Сродна душа си…

  • Kidon
    Posted on 28.08.2008 at 14:51 Permalink

    Поне ще знам, че като ми е криво, има и много по-зле от мен. Хаха… И още как. [:
    “And I’m dancin’ and dancin’
    And givin’ and livin’ your memory away
    Now I’m ready to say: I am alive!…”

  • Posted on 01.09.2008 at 08:41 Permalink

    Систа, някой ден ще те заведа на лоботомия. Да кажем подарък за рождения ден. Надявам се след това да си все усмихната. Вместо да говориш на блога си, вземи да поговориш на проблемите си, вместо с тях да купонясвате, (колко забавно беше, още ми е мъчно че свърши) а на сутринта да изхвърляш боклука в задния двор, понеже бил радиоактивен. Нали се сещаш, умна жено, че задния двор НЕ Е достатъчно далеч, за да те предпази?!

  • Posted on 01.09.2008 at 10:45 Permalink

    Каката… ти да мълчиш, че…

  • Posted on 02.09.2008 at 09:45 Permalink

    Добре, добре :) Ей на – зипвам се и почвам да enjoy the silence 😉

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*