Ало

0

Позната мелодия. Рядко я чувам последните 3-4 години, но винаги знам кой ми звъни.

– Ало, ти ли си?
– Аз съм ало.
– Как си?
– Ами залепнала ми е устата.
– Защо?
– Ами нарочно си я залепвам.
– Как?
– Стискам устни без да ги ближа.
– Какво ново?
– Нищо, което да искам да споделя.
– Не сме се чували от близо година, как така нищо ново?
– Не казах “нищо ново”, казах “нищо, което да искам да споделя”… с теб.
– Добре ли си?
– Зависи от къде ще го погледнеш.
– В смисъл?
– Никак не ми се говори. Залепнала ми е устата.
– Недей пак.
– Недей пак какво?!
– Ти и твоите дупки бездънни. Знаем се, пак се опитваш да катурнеш света и пак всички са ти безразлични.
– Не съвсем. Но нещо такова. Не ме анализирай – загуба на време е.
– Ако говориш за нещото, което те тормози ще ти олекне.
– Я си гледай работата. Стига с тия глупости с говоренето. Има факти. Има неща които “са”. Има ги и толкова. Какво да говоря и какво да обсъждам? И най-вече защо?!
– Чакай, чакай, аз искам само да ти помогна.
– Не ти искам помощта. Остави ме.
– Ама аз…
– Чао, радвам се, че си се сетил… Вече 8 години се сещаш и всяка година знам, че ще се чуем. Само че сега не съм в състояние да отразя контакта.
– А кога ще си? Какво е станало пак? Чета те в нета и не те разбирам.
– Защото не искам да ме разбираш – не ти, който и да било. Нищо ново не е станало, само познато старо. Някой ден аз ще звънна.
– Да бе, да.
– Е, не обещавам. Но в момента наистина не ми е до приказки.

sorry. знам, че четеш. знам и че се чудиш къде сбърка и какво толкова. проблема не е в теб. проблема си е мой и както всеки мой проблем – предпочитам да си го решавам сама… някак.
wish you luck, догодина пак ще се чуем, по същото време.
Не, не съм спряла цигарите – казвам го информативно – до сега винаги си ме питал. Сега просто не те оставих да питаш, а натиснах слушалката.

П.С. Тук трябваше да има постинг с 2-3 снимки от Рибарица… но явно ще остане за по-натам…

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*