Автор: Sis

От време на време ме хващат лудите и изпадам в някакви крайни настроения.
Днес ми е един такъв ден… То се трупа от месеци, де.

Как се свиква с човешката простотия? Почти ежедневно ми се повтаря, че едва ли не съм длъжна да се примирявам с глупавите хора, без да им показвам, че са прости. Не разбирам защо бе, джанъм, е съвсем нормално да си тъп и да трябва аз да го приемам, а е мега некултурно да ти кажа в лицето, че си тъпанар и видиш ли – това не се приема. Тоя двоен аршин ще ме довърши някой ден. Вярно, че всичко е въпрос на „политика“ и „политически решения“, ама тука става дума за ежедневие, хех.

Цялата публикация „За хорската глупост“

Миналата година, дълго време преди да влезе в сила закона, който ограничава тютюнопушенето, моя милост седеше и слушаше как нямало да го приемат и как нямало как да ни накарат да не пушим в бара (примерно). Няколко месеца по-късно закона все пак беше въведен. И от ден първи на този закон аз спрях цигарите. Ей така от раз, без да му мисля много-много, без да се ослушвам и без да се злъгвам „абе първо ще ги намаля, пък после и ще ги спра“.

Цялата публикация „Спрях цигарите, този път трайно.“