Едновременно обичам и мразя подобно време – дъжд и хлад… Обичам ако съм с празна от грижи глава, завита в креват, сгушена, пуснат компютър с приятен филм, т.е. такова разрешавам да бъде времето през някой уикенд (не всеки обаче!). Дойде ли петък вечер и си изпразвам тиквата от всевъзможни неразбории и несправедливости и спира да ми дреме за… останалото. Трябваше да минат толкова години, за да се науча да го правя това, и да оценя собственото си състояние на покой… Мразя да вали в дни като днешния, когато и без това всичко е с краката нагоре, нон стоп изникват проблеми и недомислици, които трябва да решавам в движение и на принципа на импровизации… мразя необмислени до край неща! Та в ей такива дни и без това ми е крив света, а като погледна през прозореца вместо да ми „светне“ – на мен ми става още по-мрачно и вкиснато.
Прибави към това и безсънната нощ, някак между другото ще спомена, че се задават още 2 такива 🙁 Но неее, не безсъние от веселби или безгрижие или безцелно мотаене по улиците, неее! Тоя път не е и защото да речем съм била сама у нас. Какво е – ми сещате се, познавате ме.
Искам да идва петък! Знам, че тогава няма да има нищо по-важно от това да си изпразня тиквата, да пусна филма, да си легна в кревата, да се сгуша и… да спя до събота по обед!
И ако някой знае какъв е начина да си ампутирам болезненото чувство за справедливост – да вземе да ми каже, защото и това ми създава доста ядове последните 2 дни. Тъкмо взема, че намаля цигарите и хоп – айде пак вдигна бройката… заради глупости!
Гласувай пръв за този пост!