Понякога седя и си мисля…

Понякога така както си седя и си мисля… и пиша.
Понякога съм слаба. Понякога съм силна.
Понякога няма значение. Понякога нямам избор. Понякога искам, но не може. Понякога мога, но знам, че не трябва. Понякога е безмислено да упорствам.
Понякога колкото и да искам нещо, то не се случва, не става, не идва, не се получва. Понякога не искам да се примиря. Понякога продължавам да блъскам стената с глава, докато едно от двете се разбие – понякога стените рухват и понякога зад тях има още стени. Понякога сама издигам стени пред себе си.
Понякога не искам да говоря. Понякога искам да не спирам да говоря. Понякога просто ми се плаче.
Понякога съм болна и уморена. Понякога съм най-затворения човек на света. Понякога искам да позволя на някой да надникне в мен. Понякога се чувствам като в клетка.
Понякога с месеци не мога да се отърва от тътена в главата си.
Понякога искам да съм голяма. Понякога искам да съм бебе. После пък искам да съм и двете едновременно.
Понякога искам да мога да реша всичките проблеми на света.
Понякога съм нетърпелива, а знам, че хубавите неща трябва да се изтрадат. Понякога толкова много ме е страх дори да си помислям, че искам едно-единствено нещо. Защото знам какво съм… И какво не съм… И разбирам, че няма смисъл… понякога.

Понякога искам да си дръпна шалтера, да се самоизключа.

Сега искам да звънна по телефона, да се кача в колата и да „прибягам“ да изпуша една цигара в нечия компания.

Тази вечер – албума на Coldplay.
А в момента в плейлиста се върти това:

Понякога искам да спя дълго, защото тогава не мисля…
When you feel so tired but you can’t sleep
Stuck in reverse.

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

.

Защо винаги се оказва, че кутията цигари, запалката и шишето мента са винаги наоколо, когато не намирам никой друг?

Къде по-дяволите изчезват всички, когато най-много имам нужда от тях?

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!

Сам в къщи – пак

Искам да идва утре! Нищо, че е понеделник (всеизвестна е омразата ми към понеделниците).
Съботния ден мина сравнително бързо – събуждане по обед, кафе, цигара, мейлинг, събуждане на някой друг, пак цигара, после едно бързо изпращане до автогарата, едно бързо кафе с Цвет и ей на – денят беше минал. Обаче се зададе нощта. И въпреки че пак светеха всички лампи, въпреки че телевизора си работеше и си бръмчеше, въпреки че имах достатъчно цигари… тая нощ край нямаше. В 3 вече не можех да си намеря място от шубе и бързичко се изнизах към колата. Карах до към 5. После пак се прибрах, сетих се за ментата в хладилника, пих 2-3 чаши, ходих от стая в стая и така както си се мотаех и бършех прах в едната спалня незнам защо реших, че чувам входната врата да се отключва. Ей тия 2-3 секунди ми скъсиха живота! По интересното е, че моменталически прибягах до кухнята, въоръжих се с една кухненска дъска и нож и зазяпах входната врата. Поседях на тръни около 5 минути, уверих се, че съм имала чувачевации (нова дума!) зарязах дъската и ножа и пак хванах парцала… Чудното е, че не ми мина през ум нито да звънна на някой в тоя момент. Сега в момента си викам сама на себе си, ако не дай си боже някога ми се случи нощем да имам неканени и непознати гости в апартамента, докато съм сама и кукуригам… какво може да им/ми се случи… станала съм агресивна.
Така изкарах до към 7.30 – изцедена, с опънати до скъсване нервички и уморена все едно съм копала, а аз просто си бях будувала. Легнах си с намерение да поспя, е да ама не – светло, на мен мозъка си ми работи и не ще да заспива. Полежах до към 10.30, после хванах лаптопа, нахвърлях щрихи по презентацията (утре ше я дооформям), изчетох една камара блогове, прерових svejo.net, зяпах филм… Имах намерение да пообиколя магазините и да си взема разни неща, ама нещо не ми се получи плана. Добре че към 3 следобед Ина и Петко звъннаха, та убихме времето до 8 по кафета и разходки.
До тук добре, обаче пак се задава безкрайна нощ. Двете входни врати заключени – checked, всички лампи светнати – checked, телевизора включен – checked, другото шише мента седи и ме чака – checked, цигари има – checked… ама няма да мога да карам, защото се чувствам безкрайно уморена – от как съм се събудила вчера по обед до момента нямам и една минутка сън и това си казва думата. Ето това е поредното доказателство, че на човек може да му стигат и 4-5 часа сън в денонощието, стига тоя сън да е качествен. Когато обаче спане тотално липсва и през цялото време си преследван от паранои – е точно тогава си като пребито куче.
Та така, мрънкам си. А е едва полунощ… изгледах всички клипове накуп във видео зяпалката на таласъма, изгледах и един филм вече… До 8 има тоооолкова много време, че ми се реве. И утре ще съм още по пребита, а съм на работа и не е като да няма какво да правя тия дни.
Ще забраня на Петя (съквартирантка ми е) да липсва за повече от една нощ!

Insomnia

КофтиЯко Гласувай пръв за този пост!