Категория: По пътя…

От сума време му се канехме на Черни връх, но все нещо ни спираше или изместваше плановете.
И така – до изминалият уикенд.
В петък почти небрежно се уговорихме с Иво и Еми за събота – едва ли не на майтап да ходим да се поразтъпчем лежерно из Витоша, до Черни връх.
Целта беше да хванем автобус 66 от метростанция Витоша, в 9:30 (Внимание! Автобус 66 върви само през уикендите, и ако не се лъжа – само в летния сезон!). И успяхме 🙂 Автобусчето е старичко и окаяно, но ни извози без никакъв проблем до хотел Морени на Витоша. Това беше и началната точка на маршрута, който бяхме харесали – ЕТО ГО ТУК 🙂 Има и по-кратък вариант – през Алеко, но е по-труден. Този, на който се спряхме ние се води (уж) най-лекият и е подходящ за „начинаещи“ пишман планинари. Няма как да се обърка накъде да върви човек – път голям и широк, хора – бол. Особено в почивни дни. От време на време ви подминава и някой небрежно подтичващ човек – доста планински бегачи го ползват за тренировка, явно. Според линка по-горе – прехода е около час и половина. Е, на нас ни отне почти 2 часа, ама това е защото някои (аз!) си почивахме 3-4 пъти за по 5 минути, освен това темпото на качване си се определя от най-бавният в групата (пак аз!). Кво да правиш – лежерен тип човек съм и нищо не е в състояние да ме накара да бързам, особено пък щом съм излязла на разходка от такова естество. Като разстояние – не е много, денивелацията не е кой знае каква и като цяло терена там не бих го нарекла „силно планински“ – плато си е, почти равно, с малки изкачвания тук-там, ама нищо фрапантно. Крачихме си край коловете, които маркираха пътя и по едно време наааай-после стъпихме на нещо, което може да мине за „планинска стръмнина“ – малко преди върха се налага да се подскача от камък на камък по едни морени, да се прескочат 2-3 поточета, да се мине през 1-2 преспи сняг (да! в края на май има сняг там!), да ни поодуха сериозно ватъра и накрая ей така изведнъж да се окажем пред метеорологичната станция, бележеща и самият Черни връх. 2290 метра надморска височина! Най-високата точка на Витоша. Четвъртият по височина в България (и на второ място по ветровитост, след Мургаш!) Ей ни на, четиримата, смешно строени до една врата, която указва местонахождението ни:
https://www.instagram.com/p/BjU4aNihd8j/?taken-by=sispopova
Цялата публикация „Черни връх – лесен маршрут“

След Венеция – дойде време за влака към Флоренция.
Никак не ми се тръгваше от това вълшебно място, но нямаше как.
Пътуването с влак отново беше отлично – уютно, удобно, чисто, с климатик. Без забележки 😉 Пътувахме по спомен около 2 часа и късният следобед пристигнахме в „храма на културата“ – Флоренция. ЖП-гарата там не е отдалечена от града – напротив, на пешеходно разстояние е от сърцето му. Квартирата ни беше на около 15-20 мин ходене пеша, на оживен булевард, където движението и бученето на коли и моторетки – не спира никога. Всъщност това беше и първото впечатление от този град – шумен, прашен, изпълнен с коли и мини-скутери, с избушени гърнета, които вдигаха невъобразим шум денонощно. На фона на прекрасната Венеция, където коли изобщо липсваха – това тук ми се стори АД. Оставихме багажите и хукнахме да търсим къде да хапнем, преди всичко да е затворило. Попаднахме на пицария, която уж беше с отличен рейтинг. Ами – определено и по-добри пици бяхме яли. Хапнахме набързо и се върнахме в квартирата – къпане, спане (да, ама не!). На нас ни се падна стая, която „гледа“ към въпросният булевард – лош късмет беше това. Невъобразим шум, не преувеличавам. На няколко пъти се чудех на глас кога, по дяволите, спират да пърпорят тия избушени моторетки и коли – еми, не спираха. Цяла нощ, цяла сутрин, цял ден – УЖАСНО. За пръв път в живота си се нуждаех от тапи за уши и това беше първото нещо, което си купих от Флоренция.
Станахме от креватите уморени и недоспали, а предстоеше едно стабилно тръмбоване цял ден. По едно бързо кафе и излетяхме навън. Първо учудване – къде е зеленината в този град? Дървета? Нещо, което да навява живот на фона на паветата и каменните фасади?
https://www.instagram.com/p/BQi-b0vD7d5/?taken-by=sispopova

Цялата публикация „5 дни в Италия – Венеция/Флоренция/Болоня – II част“